актуална политика, новини
Меню

Един подчертано реакционен закон

                                                         

  Проф. Велко Вълканов

 

             Народното събрание прие Закон  за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители.   Редица от направените изменения и допълнения са неприемливи. Някои от тях обаче  носят подчертано реакционен характер .  

            Какво значи да се повиши изборният праг за коалициите на 8 процента? Това означава при участието в изборите на 4 милиона избиратели 320 (триста и двадесет) хиляди от тях да нямат свои представители в парламента. Съгласно Конституцията  гражданите  притежават равни избирателни права. Но се оказва - в резултат на направеното изменение, - че гласът на едни избиратели ще има значение, а гласът на други избиратели няма да има никакво значение. 320 хиляди пълноправни български граждани ще се окажат аутсайдери в собствената  си държава. Те всъщност престават да са граждани, за да се превърнат  единствено и само в поданици,  т.е. данъкоплатци. Права няма да имат, но ще имат задължението да плащат данъци на тази не вече тяхна държава, за да издържат тъкмо ония, които са ги изхвърлили  от нея.   

Какво става с тези 320 хиляди гласа, които малките партии не могат да превърнат  в депутатски мандати? Те се разпределят между  партиите, преминали изборната  бариера.   И какво в крайна сметка се оказва? Аз съм гласувал за партията Х, но моят глас отива в полза на ненавижданите от мен партии У и Z.  Как трябва да се нарече това, ако не кражба на гласове? Отнемат ми гласа, за да го изпратят не там, където аз искам, а където те искат. По този начин се  крадат  не просто гласове,   а мандати – 320 хиляди гласа съставляват най-малкото 20 мандата,  ако приемем, че един мандат струва средно 15 хиляди гласа. Това, извинете, е политически бандитизъм. С постоянно нарастващо възмущение реагират  на купуването на гласове, а невъзмутимо отминават далеч по-страшното явление – кражбата на стотици хиляди избирателни гласа. За купуването на един глас ще ви вкарат в затвора, а за това, че „законно” са отнели гласа на стотици хиляди български граждани няма никаква отговорност, няма дори и чувство за срам. Напротив, има доволно потриване на ръце.

            Не по-малко реакционен характер носи и  друга избирателна норма, нормата която предвижда един изключително висок  депозит за участие в изборите. В случая се въвежда  недопустимият от Конституцията имуществен ценз. Чл. 6, ал.2 изрично заявява, че „Всички граждани са равни  пред закона.  Не се допуска никакво ограничение на правата или привилегии, основани на … имуществено състояние.”. Освен тази обща разпоредба, съществува и специалната разпоредба на чл. 65 от Конституцията, съгласно който  „За народен представител   може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода”. Къде в този текст е казано, че освен всички друго кандидатът за народен представител трябва да е и  богат? Едно от измененията в избирателния  закон обаче казва тъкмо това - че трябва да е и богат, трябва в частност да има, спестявайки от закуските си, достатъчно пари, за да заплати участието си в избирателния процес.

За отделните партии депозитът възлиза на 50 хиляди, а за коалициите – 100 хиляди. За богатите партии, които осигуряват своите доходи чрез  различни обръчи  от фирми, това са просто джобни пари на техните лидери. Но за партиите на трудовите хора, които могат да разчитат единствено на членския внос, това са непосилно големи суми. Тези партии следователно се оказват  предварително  изключени от избирателния процес. А всъщност тъкмо те са партиите, които,  като партии на трудовите хора, могат да  отстояват в парламента техните социални  интереси.  

 Сериозна парична бариера е издигната и пред независимите кандидати. За тях депозитът е в размер на 15 хиляди лева. Прекалено много са закуските, от които обикновеният гражданин – кандидат за народен представител трябва да се откаже, за да може да събере тази сума.

Изборите са общодържавно дело и в тях трябва да участват всички пълноправни граждани на държавата. Евентуалният депозит трябва да е мислим само като  форма на участие в посрещане на разноските, свързани със собственото участие в изборите. Но какви могат да са разноските по  участието  в изборите например на един независим кандидат? За него са необходими около 20 хиляди бюлетини, които се правят от най-много 10 топчета хартия А-4, цената на които е около 60 лв. Сложете още 100, ако искате 200 лв., свързани с  работата по преброяването на неговите бюлетини. Но както и да правите сметките,  разноските по избирането на един независим депутат не могат да възлязат на повече от  500 лв., а нашите мили законодатели ви искат не 500, а 15 000 лева.

Ето това се и нарича класово законодателство, т.е. законодателство, което обслужва точно определена класа, в случая класата на богатите. Бедните са оставени да вегетират политически. Те трябва да се задоволят с онова, което богатите ще им отделят от своята трапеза. Отново пак аутсайдери. Излишни, но все пак не съвсем излишни хора. Те трябва да служат като социална тор на богатите.

Реакционният характер на извършените изменения в избирателния закон са толкова очевидни, че дори и президентът Първанов не можа да се направи, че не ги забелязва. Той върна законопроекта, но за съжаление само в частта, която предвижда 8-процентова бариера за коалициите.   Предстои да видим дали упражненото    вето ще има успех, т.е. дали парламентарното мнозинство ще се съобрази с него или с дръзка лекота ще го преодолее.

Във всички случаи остава изводът: Родината е моя, но държавата, която трябва да я обслужва, не е моя.

 

Статията е публикувана във в-к „Труд” на 20 април 2009 г. под заглавието
"320 000 наши гласа открадна изборният закон".

 
Последно обновяване


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org