БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нескромното състояние на Хитлер

Йозеф Хайнц

 

          «Фюрерът изцяло е зает със съдбата на нацията, той няма личен живот», - тръбеше нацистката пропаганда. След смъртта на «скромния и безкористен слуга на немския народ» се оказало, че Хитлер не само е имал личен живот, но и лично състояние, размерът на което до сега е изчислен съвсем приблизително.

          Съгласно класическата версия на младини Хитлер е «изпитал горчивия живот». Според неговите собствени възпоменания излизало, че «през юношеските ми години гладът беше мой постоянен спътник, а по време на ученето ми във Виена ми се налагаше да опозная нищетата и живота без покрив над главата».
На австрийския историк Ана Зигмунд се е удало да изясни някои подробности от живота на диктатора, а много от тях, меко казано, съвсем не съответстват на действителността.

          «Например, тя открила, че предците на бъдещия вожд на немската нация в никой случай не са носили хомота на жалкото съществуване, с което постоянно да са се жалвали. Освен това, начинаещият художник – бъдещият фюрер – ежемесечно получавал от роднините си 1 584 крони (примерно 1 800 евро по днешния еквивалент). Във Виена живеел в едно от най-добрите и благоустроени общежития на академията по живопис. В това престижно учреждение не рядко се отбивал  самият  австрийски император Франц-Йосиф.

          «През май 1913 година Хитлер се преместил в Мюнхен, където с виенския си приятел Рудолф Хойслер наели малка стая на третия етаж за три марки седмично.
Впоследствие мнозина разглеждали това обстоятелство като признак на нетрадиционна ориентация на фюрера. Но, заради справедливостта, трябва да се отбележи, че и сега много студенти в Германия с цел икономия постъпват така.
В началото на войната Адолф Шиклгрубер се записал в баварския свързочен полк. Независимо от войната, получил две отпуски, които отново, според собствените му възпоминания  изразходил за запознаване с берлинските музеи им колекции. Обаче, доктор Зигмунд намерила доказателства, че диктаторът не е ходил в никакви музеи, а прекарвал отпуските си при роднини на село. Бъдещият вожд предпочел домашното месо и селската бира, тогава той не бил още вегетарианец. След войната ефрейтор Шиклгрубер се върнал отново в Мюнхен. Този път той се настанил по-близко до центъра, но пари по това време той действително нямал, както и болшинството немци в следвоенна Германия. Даже престанали да му дават на вересия от разположената в съседство кръчма.

          «Партията като средство за забогатяване

          «През септември 1919 година Хитлер става член на Германската Работническа Партия DAP (Deutschen Arbeiertparteil). След няколко месеца, през февруари 1920 година, Хитлер става лидер на партията, която по това време вече се нарича НСДАП НСДАП (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitparteil).

          «Партийната каса била празна, парите не стигали даже за наем на постоянно помещение. Първият офис бил в една от залите на пивницата «Штернекерброй»;, собственикът на която симпатизирал на нацистите. Независимо от отсъствието на финанси, първото, което направил новият ръководител на пропагандния отдел на НСДАП – да издейства за себе си персонално заплащане за публичните му изяви – 200-250 дойче марки – в зависимост от продължителността. През 1921 година той вече пътувал с автомобил клас лукс марка Селве. С колата Хитлер пътувал от град в град, произнасяйки понякога по няколко речи на ден, поради ненавистта към евреите и комунистите и поради любовта към „презрения метал”.
Още тогава начинаещият политик попада в полезрението на данъчните служители. През 1921 година Второ финансово управление на Мюнхен поискало от Хитлер да разкрие доходите си. Бъдещият баща и съвест на нацията убедил контрольорите в това, че е „гол, като сокол”. В духа на Остап Бендер той съобщил, разкошният автомобил за него не е разкош, а средство за предвижване, при това не е негов, а партиен.

          «През 1923 година за участие и организация на „Бирен пуч” ръководителят на НСДАП попада в затвора за пет години. Там той написал своята знаменита „Майн Кампф”, след което данъчната инспекция определила Хитлер като писател: «Адолф Хитлер – писател. Местожителство: затвора Ландсберг».

          «През 1925 година, още не излязъл от затвора. Хитлер закупил „Мерцедес” със специално оборудване за 26 хил. дойче марки. Финансовото ведомство му изпратило писмено запитване: «Любезно Ви молим да ни съобщите източника на средствата за закупуване на лекия автомобил». На което Хитлер също писмено отговорил: «Аз взех кредит от банката. Машината е оръдие на труда». Своето имущество Хитлер описал по следния начин: «Писмена маса, две прости етажерки с книги».

          «Според спомени на съвременниците му, след излизането му от затвора Хитлер съвършено не приличал на въздържания и аскетичен революционер, какъвто го рисували впоследствие.
Освен разкошния “Мерцедес”, бъдещият диктатор се снабдил със смокинг и цилиндър. В такъв вид ръководителят на работническата партия обичал да блести в аристократичните салони, благодарение на благодеянията финансовите дела на неудачния художник рязко тръгнали нагоре.
Освен хонорарите за своите речи и статии в партийния вестник «Фолкишер беобахтер» (Volkischer Beobachter — «Народен коментатор» - официален печатен орган на Нацистката партия), в арсенала на вожда имало и друго ноу-хау. Например, всеки член на НСДАП е бил задължен да закупи екземпляр от “Майн Кампф”. Освен това партийният лидер получавал отчисления от партийната каса. По-късно ставайки скромен вегетарианец, фюрерът забранил да се публикуват фотографии от този период.

          «Заслужил неданъкоплатец на Германия

          «През април 1945 година в берлински бункер Хитлер написал: «Цялото свое имущество – аз оставям на партията. Ако тя не съществува, то на държавата. Ако и държавата я няма, то  моето решение не е необходимо». Действително, това не пречело на Хитлер да се отклонява от плащането на данъци на тази същата държава през целия си живот.

          «В продължение на 8 години фюрерът шикалкавел пред финансовите инспектори, постоянно оспорвайки решенията на данъчните от 1925 до 1932 година. Например, той отказал да заплати начислените 600 хиляди райхсмарки в немската хазна, обаче пунктуално изплащал църковния данък и данъка за любимото си куче Блонди. Що се касаело до подоходния данък, то той се договарял с финансовото ведомство само за графика по бъдещото плащане. По такъв начин към 1933 година данъчният му дълг към хазната нараснал до 400 хиляди райхсмарки (което е еквивалентно сега на сумата от 10,58 милиона $).

          «При това изпитващият на хартия финансови затруднения партиен бос през 1929 година отново сменил местожителството си в светския район на Мюнхен, наемайки огромна квартира с площ 317 кв.м. на адрес Принцрегентплатц 16 (Prinzregentenplatzes -16). Той могъл да си позволи да заплаща за нея ежемесечно 4 200 райхсмарки (за сравнение, преподавател от университета заработвал ежегодно 4 800 марки).

          «На този адрес той бил записан до смъртта си. В нея на 18 септември 1931 година се застреляла племенницата му Хели Раубал.
До 1945 година в нейната стая стоял портрета й и ежедневно се сменяли цветята. Всяка година на Коледа Хитлер идвал в Мюнхен и за денонощие се затварял в нейната стая.

          «Една година след идване на нацистите на власт висш чиновник от финансовото ведомство заменил в данъчната справка на Хитлер думата “писател” с “райхсканцлер” със забележка: «Фюрерът се освобождава от облагане с данъци». Така Хитлер станал единственият гражданин на Третия Райх освободен от плащането на данъци.

          «На длъжността райхсканцлер състоянието на Хитлер започнало да расте с астрономически темпове. Освен заплатата от 44 хиляди марки (което е 300 пъти повече от средната работна заплата), диктаторът имал множество други източници за попълване на собствения си джоб.
Например, всички младоженци в Германия в качеството на сватбен подарък получавали гениалното творение на своя канцлер – “Майн Кампф”. В резултат на това само за 1933 година от продажбата на “Майн Кампф” Хитлер заработил 1 232 000 райхсмарки.
Не по-малко от милион донесли на фюрера хонорарите от неговата автобиография. Той получавал отчисления от всяка пощенска марка с негова снимка.

          «Но това бил само върхът на айсберга. Настоящ клондайк за фюрера станали пожертвуванията на частни лица. Колко точни средства е получил лидерът на нацистите от аристокрацията и предприемачите до идването на власт не е известно, тъй като “меценатите” не са афиширали много размерите на своята благотворителност. По-късно е бил официално учреден специален фонд «Пожертвувания  на немската икономика за Адолф Хитлер». Да се разпореждат с парите на фонда са могли само Хитлер и личният му секретар Мартин Борман.  Сумата на даренията във фонда никой не е пресмятал сериозно, но според  най-скромни оценки тя съставлявала не по-малко от 700 млн. райхсмарки (3 млрд. долара).

 Събирач на съкровища от Европа

          «Фюрерът обичал да изглежда в очите на хората на скромен труженик. През 1939 година, малко преди началото на Втората световна война, Хитлер промълвил – «хората не трябва да знаят, кой съм аз в действителност«.

          «След превземането на Париж, Хитлер довел Ева Браун – вестниците, задъхвайки се, пишели за високите морални качества на вожда и неговата избраница.
Зад кадър останало, че освен безделие, девойката получила като подарък вила в престижен район на Мюнхен, собствен самолет, „Мерцедес” и един от първите „Фолксвагени”.
Без да е официално фрау Хитлер, Ева Браун компенсирала своето двойствено положение по женски – с покупки. Тя купувала всякакви скъпоценности, шиела си дрехи в най-скъпата немска моделиерка, бельото й донасяли от Париж, обувките – от Флоренция. Тя никога не искала от Хитлер пари, вождът на нацията винаги безропотно й подписвал сметките или просто и пъхал в чантичката сто-маркови банкноти.

          «Впрочем много по-рано, скоро след идването си на власт през 1933 година, Хитлер се сдобил с частен дом за почивка в едно от най-живописните местенца на немските Алпи – знаменитото „Орлово гнездо”. След две години започнали разширение и укрепване на алпийската резиденция. Към началото на Втората световна война разходите достигнали половин милиард райхсмарки, а домът за отдих се превърнал в комплекс от здания, напомнящ непристъпна крепост.

          «От порядъка на 20 млн. държавни райхсмарки фюрерът изразходил за преустройство на още една своя резиденция в Поз. До 1945 година проектът за реставрация на замъка, построен от император Вилхем II, се държал в тайна. За да активизира строителните работи, от собствените си средства Хитлер отделил аванс от 2 млн. райхсмарки, което пресметнато в съвременни пари (в зависимост от методиката) съставлява от 10 до 16 млн. евро.

          «Друга пламенна страст на Адолф Хитлер било изкуството. Фикс идея за него станало създаването на музей на Фюрера в австрийския град Линц, недалече от който преминало неговото детство. Основната колекция трябвало да бъдат скъпоценностите, събрани лично от Хитлер.
Колкото и парадоксално да е, в осъществяването на този замисъл на фюрера горещо помагал убеденият антифашист Ханс Посе. През 1939 година, него – най-младия директор за цялата история на Дрезденската галерия го уволнили за антинацистки изказвания.
Дисидентът – музеен работник го очаквал неминуем арест, но вместо това последвала неочаквана покана от райхс-канцлера. В частен разговор фюрерът споделил с Посе идеята си за създаване на най-добрия музей в света. Музейният работник не могъл да противостои на изкушението и получавайки карт-бланш от ръцете на диктатора Посе, разпратил свои агенти по цяла Европа. Неговите хора пресели всички военни трофеи, имуществото на неуспелите да избягат евреи и музейните фондове на завладените страни.В съответствие с вкусовете на Хитлер се залагало само на стари, известни майстори. Никакви импресионисти и авангардисти.

          «Фюрерът ценил особено символичните предмети, поддържащи идеята за реванш за Първата световна война. Такава е,например, историята на знаменития «Гентски олтар» на Ян Ван Ейк.
 През XIX век Германия могла да купи едно крило от олтара, но след Версайл била принудена да го върне на белгийците в сметката на контрибуциите. Сега Хитлер заедно с крилото подарил на страната целия олтар.

          «Някои ценности, наистина, били купувани, но на дъмпингови цени. Така австрийския граф Церник, изведнъж загорял от желание да продаде на Хитлер картината на Вермеер „Художник в ателието си” за милиард и 75 млн., макар дотогава да отклонявал значително по-изгодни предложения: няколко месеца преди сделката американски колекционери му предлагали четири пъти повече – 6 млрд. След войната наследниците на графа се опитвали да върнат картината обратно, твърдейки, че върху собственика е оказван натиск, но съдът не приел доводите им.

          « Когато през 1942 година дисидентът Посе умрял от рак на гърлото (колекционерите мрачно се шегували – задавил се от плячката), след ковчега му вървяла цялата върхушка на Третия Райх начело с Гьобелс.

          «Наследството на национал-социализма 

          «През 1945 Райхът падна, а неговият основател се застрелял в берлинкия бункер, оставяйки след себе си разрушена Европа и многомилионно състояние. Любопитното е, че правата върху личното имущество на Хитлер досега юридически принадлежат на Бавария, главният град на която – Мюнхен, диктаторът наричаше „столица на движението”.

          ««Действително в Мюнхен, както в „столицата на движението”, се е намирала щаб-квартирата на болшинството нацистки организации от ръководството на партията чак до Национал – социалистическия женски съюз», - казал представителят на Министерството на финансите на Бавария Юдит Щайнер. – «Тук е била собствеността на Хитлер, Херман и Ема Гьоринг, Ева Браун, секретаря на Хитлер Мартин Борман, заместника на фюрера Рудолф Хес, ръководителя на СС Хенрих Химлер, Ръководителя на Хитлерюгенд Балдур Фон Ширах, фотографа на Хитлер Хенрих Ховман и Юлиус Щрайхер, издател на вестник Щурмер».

          «„Цялата собственост на водещите нацистки функционери след войната била конфискувана. Но Бавария не си е присвоила сама тези права, а ги е получила от командването на съюзниците тъй като в момента на смъртта си
Хитлер бил с адресна регистрация в Мюнхен. Поради това всички права върху личното му имущество преминали в Бавария, в това число и правата за издаване на „Майн Кампф”.

          «Но казват, че и сега Бавария не може да се разпорежда с нацистката собственост. «Цялото конфискувано имущество веднага след войната било национализирано, поради което никой и никога отделно не го е пресмятал. Част от нацистката собственост била използвана за изплащането на компенсации. До края на 1967 година отчужденото или откраднато имущество на стойност примерно 620 млн. немски марки било върнато на живите. Освен това, към днешния ден Бавария изплаща почти 6 млрд. евро компенсации. Културните ценности били върнати на законните им притежатели. Що се отнася до „Майн Кампф”, то действително правата за издаването й принадлежат на Бавария. По принцип ние не допускаме никакви препечатки и се придържаме към тази твърда линия. Като правило, за препечатване ние научаваме със задна дата. Тогава ние информираме министерството на външните работи, което се обръща към съответните страни».