За Родината – или за Сталин?

Защо едни си спомнят за суровия съветски вожд с възхищение, а други – с отвращение

Сталин

ЗА

Николай Стариков, писател, историк, автор на книгата „Сталин. Вспоминаем вместе” („Сталин. Да си спомним заедно”)

Неговите заслуги признават даже нашите геополитически противници. Както казва Чърчил, „Сталин наследи Русия с ралото, а я остави с ядрено оръжие”.

Най-голямата заслуга на Сталин е победата на Съветския съюз във Великата отечествена война – най-страшната в историята на човечеството.

Триумф и влияние

Сравнете Първата и Втората световна война: и едната, и другата представляват огромно изпитание за нашата страна. Обаче получените резултати са коренно различни! След Първата световна война Русия, въпреки че нейните съюзници побеждават, се оказва на загубилата страна – заедно с Германия. А от Втората световна война СССР не само излезе като победител, но и придоби необикновено геополитическо влияние. Нашите войски не само че преминават половин Европа, но и остават там, докъдето достигат – нещо, което не са правили преди. При Сталин ние се укрепихме в Източна Европа, започнахме създаването на мощен военно-политически блок от държави-съюзници.

Често казват, че Русия побеждава във Втората световна война „въпреки Сталин”. Това е все едно да се каже: влакът пристигна навреме в определения пункт... въпреки усилията на машиниста. Иска ми се да попитам: защо в началото на века руската войска не победи Германия въпреки Николай II? Защо самата Германия не извоюва победи въпреки кайзера през 1914 година и въпреки Хитлер през 1941-а? Очевидно е, че все пак личността на ръководителя играе огромна роля. Да, една от малкото грешки на Сталин е датата 22 юни 1941 г. – той не предугажда нападението на немците. Но кой от лидерите на другите държави се оказа по-способен в онази ситуация? Нима им се удаде да предотвратят нападението над Полша? Нима някой допуска, че Франция ще бъде стремително разгромена? Нима Рузвелт предвижда удара на Япония над Тихоокеанския флот на САЩ? Впрочем именно по волята на Сталин в навечерието на войната се създава мощна индустрия, при Сталин започва нефтодобивът. И когато по-късно евакуират заводите в Урал и Сибир, металорежещите машини не са оставени в голото поле – в новите им местонахождения вече има изградена цялостна комуникационна система. Ние нямаше да продължим произвеждането на танкове и самолети, ако материалната база, горивото, продоволствието за работниците и т.н. не бяха преместени навреме!

 

Твърде мек ръководител?

В годините на своето управление Сталин изгражда икономика, отговаряща на интересите на обикновения човек, а не на шепа олигарси, както сега обикновено определяме. Въпреки цялата сложност на сталинските времена, народът, с редки изключения, с благодарност си спомня за тази епоха. Властта постоянно се стреми да подобри  живота на хората – след мъките и лишенията от първите петилетки те вече виждат плодовете от своя труд.  Построени са и работят заводите, развиват се градовете, подобрява се битът. Точно тогава по улиците се появяват автоматите с газирана вода, сергиите със сладолед... Властта си поставя като цел всеки да бъде обучен, да бъде устроен, да има работа. След разрухата от времето на Гражданската война това е значителен напредък.

А ако говорим за репресиите, то нима в това време режимите на Запад са „тревопасни”? САЩ без никакво стеснение изпращат в концлагери всички американски граждани от японски произход, веднага щом Япония им нанесе удар. За това обаче малцина си спомнят и говорят, за разлика от сталинските депортации на народите. Точно така по време на Втората световна война Великобритания хвърля в затворите си бъдещите герои на националното освобождение на Индия...

В сравнение с другите световни лидери от същата епоха Сталин не предприема никакви по-твърди мерки. Нещо повече – изучавайки материалите за тези години, аз достигнах до парадоксалния извод: в действителност той е твърде мек ръководител! Нека като пример посоча историята, описана в мемоарите на маршала от авиацията Александър Голованов. През пролетта на 1942 година Сталин решава да разбере причината за недостига на военни самолети. Оказва се, че командващият Военновъздушните сили маршал Павел Жигарьов заедно със своите помощници... не е приел от производителите напълно готовите 700 самолета – и то във време, когато немската авиация вече лети над съветските войски и те понасят колосални загуби! Задайте си въпроса: как вие бихте наказали този маршал? А Сталин само рязко разговаря с него, изгонва го от кабинета си и го изпраща в тила – да командва авиацията на Далечния Изток. В резултат на това маршалът умира чак през 1963 година и е погребан в Новодевичето гробище.

Съвременниците разкриват Сталин като вежлив, мек, внимателен ръководител. Да, има убийства, има и несправедливост, но към тях вождът  няма никакво отношение. От друга страна, не трябва да се мисли, че абсолютно всички „жертви на репресиите” пострадват без вина. Процесите от 30-те години на ХХ век, засягащи върхушката на партията, армията и държавата, се опират на нещо реално. Всевъзможни бухариновци, риковци и др. действително участват в противодържавни заговори и се опитват да завладеят властта.

;

ПРОТИВ

Игор Чубайс, доктор на философските науки, автор на книгата „Российская идея” („Руската идея”)

В нашата страна спорът за Сталин преминава наистина в „сталинска изостреност”. 60 години се обсъжда един и същ въпрос, застъпен в безброй много разобличаващи факти...

Все още обаче се срещат сили, които с поразителна упоритост не позволяват да се затвори тази страница от историята. Без да споря с фанатици, ще приведа само няколко довода за тези, които са се объркали, а също и за тези, които объркват другите.

Нима гладът и войната са заслуги?

Една от причините за съществуващата ситуация се състои в това, че спорът за Сталин се води от гледна точка на „сталинската логика”, от положението „стоене на главата”... Ако вие, излизайки на някоя лондонска улица, попитате: „Колко англичани са загинали от собствената си власт в последните 40 години?” – вас просто няма да ви разберат, а в най-добрия случай ще ви кажат: „Николко”. В миналото на Русия (от 1825 до 1905 г.) по политически мотиви са екзекутирани 17 човека. Сталинистите, без да се изчервят даже, посочват за СССР 2 милиона или 1 милион жертви, смятайки това за нещо напълно естествено... Властите трябваше отдавна да предоставят официалните данни и така да приключат спора!

Нашите учебници не пишат за това, което историческата наука е доказала: ленинско-сталинският режим на три пъти организира изкуствен глад, в резултат на който през 1921–1922 г. умират 5,5 милиона души; през 1932–1933 г. само Украйна губи 4 милиона души, а целият СССР – повече от 7 милиона; през 1946–1947 г. от мъченическа смърт загиват 2 милиона човека...

Някои до ден-днешен изтъкват като заслуга на Сталин победата във Великата отечествена война. Ако през 1939 година СССР беше сключил договор с Англия и Франция, а не с Хитлер, перспективата за война на райха на два фронта би превърнала Втората световна война в „мисия невъзможна”. Според мене решаващата роля на вожда е в... даването на възможност войната да започне, а не в Победата, която нашият народ спечелва, заедно със съюзниците, понасяйки – заради неефективното управление, небивали жертви (в Първата световна война страната ни губи 700 хиляди души, а в Отечествената загиват не по-малко от 27 милиона). Истината за тези времена не е казана още, но трябва да се признае, че по вина на сталинската власт едновременно с Отечествената война избухва и гражданска. Нека генерал Власов е самотник и неговият случай следва да се забрави. Но тогава повече от един милион души хващат оръжие, за да воюват със собствената си власт! В нашата история няма друг аналог – нито в армията на Наполеон, нито в армията на Вилхелм се включват руснаци!

„Архипелаг ГУЛАГ” на Солженицин сега е включен в училищната програма, но сталинистите не четат книги за това как самият народ е посочвал кой е „враг на народа”. Те не искат и да знаят, че лагеристите са използвани като „консумативен материал”; „не знаят”, че в лагерите за прехраната на едно куче-пазач са отпускани повече пари отколкото за един лагерист... Те игнорират изчисленията на икономистите, доказващи нерентабилността на труда на политическите затворници, и че ако милиони хора са работили свободно, биха донесли много по-големи приходи, отколкото трудът им зад бодливата тел.

 

Провалилият се експеримент

Ще приведа и повече „обобщаващи показатели”. След приключването на тежката война някои територии, в съответствие с международното право, са върнати или са включени в СССР. Победена Япония губи Курилите и Южен Сахалин. И какво – съветското правителство обезпечава икономически пробив в тези територии, та японците с чувство на завист да гледат към своите бивши владения??? Една трета от Източна Прусия – днешната Калининградска област, влезе в състава на СССР. И какво – победена Германия се учи от успехите на сталинската икономика??? Няма да задавам други риторични въпроси. Ще припомня само още един факт. От 1809 до 1918 г. Финландия е част от Руската империя. А през 1918 година „белите финландци” победиха „червените”. Днешна Финландия – това е Русия, в която „съветският експеримент” не успя! И кой спечели???

И накрая две думи за това какъв човек е бил Йосиф Висарионович. За неговата жена Надежда, умряла не съвсем естествено, ни е съобщено едва в годините на Хрушчовското „затопляне”. За дъщерята Светлана, избягала от СССР на Запад, стана известно в годината на 50-летието на Октомври. Няколко седмици по-късно немското списание „Шпигел” и английският вестник „Индепендент”, позовавайки се на руски архиви, публикуват документи-свидетелства: синът на Сталин Яков, не попада в плен, а се предава доброволно на немците и пред тях говори с ненавист за съветския режим...

Само като се избавим от Сталин и сталинщината ние ще можем да излезем от кризата и да решим проблемите на Русия!

 

 

Превод Живодар Душков

Аргументы и факты, № 10, 2012, 14-15.