актуална политика, новини
Меню

Тази странна радост да  риташ падналия

 

                                                             Проф.Велко Вълканов

 

Моята младежка политическа любов бе БЗНС. Наследих тази любов от баща си — стар земеделец, отявлен антифашист, от когото  слушах със затаен дъх и широко отворени очи вълнуващи разкази за борбите на Земеделския съюз и за зверски убития негов водач Ал. Стамболийски. В нашето семейство най-сладката дума беше земеделец, а най-грозната— сговорист. Но в по-късните си години, когато бях  студент и особено когато бях аспирант в Лайпциг, се зароди моята втора, зряла вече любов — любовта към Комунистическата партия.  Тя имаше своята теоретическа основа — в Лайпциг можах да прочета всичко от Маркс, Енгелс и Ленин, чрез които стигнах до простата истина, че човек може да бъде човек само ако е поставен при общи  за всички човешки условия.   Всички трябва да имат равен достъп до средствата,  които осигуряват неговото материално битие, осигуряващи от  своя страна   неговото духовно битие (съзнанието). Но впечатляван бях и от практическата дейност на Комунистическата партия и в частност на Българската комунистическа  партия.  Имам ясно съзнание за допусканите от тази партия грешки и извращения, но ще кажа с цялата категоричност, че никоя партия не е успяла да направи за народа ни повече от тази партия. Да, много хора изживяха несправедливо наложени им репресии — болезнени прояви на още неизживяната гражданска война, започнала през 1923 година. Защо да не кажа, че през ония години и аз самият не бях от най-щастливите? Но какво значение може да има съдбата на отделната личност, когато народът, народът ни заживя спокойно, без страх за бъдещето, с радостта от собствения си труд. Не моето лично битие, а битието на народа е моят критерии за справедливостта на един обществен строй.  

 

Не станах член на БКП, но се чувствах силно сроден с нея. И затова, когато след извършената на 10 ноември контрареволюция  БКП бе подложена на поругание, без колебание застанах до нея. Неизменно до нея бях и когато по-късно тя се преименува в Българска социалистическа партия.  Без да бях неин член, аз  чувствах БСП като своя партия. Тя беше моята партия. Но с годините отношенията ни за съжаление се промениха. Не защото аз се промених, а защото БСП се промени. Промени я нейното ръководство, което започна да провежда  не нейна, а своя политика. Чрез ръководството БСП се превърна в социално-либерална партия. Разривът в отношенията ни беше неизбежен.  

 

Но няма да е прав  онзи, които ще помисли, че съдбата на БСП  ми е безразлична. Не ми е безразлична. В продължение на 20 години винаги гласувах за нея, включително и в изборите за евродепутатите тази година. Но в последвалите парламентарни  избори  гласувах не за нея, а  за Българската лява коалиция. Беше  ми невъзможно да гласувам за един екип от хора, които не оправдаха моето доверие, които не оправдаха доверието и на трудовите ни хора. Заедно с мен за кандидатите на БСП не гласуваха и милиони други избиратели, гласували преди за нея избиратели. Така БСП претърпя жесток провал, болезнен провал, унизителен провал. Загуби битката срещу една влюбена в себе си посредственост. Човек да умре от срам.

 

Неизбежно е да се направят тежки изводи. Изводи трябва да си направи ръководството на БСП, изводи трябва да си направят и всички нейни членове. Трябва  трезво да се потърсят причините за преживения провал, за да се осигури бъдещето не само на БСП, а на левицата изобщо.

 

Но забелязва се една нарастваща тенденция — провалът да се обяснява единствено и само с ръководството на БСП. Че то носи главната вина, няма съмнение. Но само то ли?

 

Преди няколко дни се състоя национална конференция на левицата в БСП. Отправена бе справедлива критика към сегашното ръководство на БСП, направиха се и разумни предложения. Но заедно с това не остана скрита и тази странна радост да риташ без опасност за себе си падналия. Остра критика, но никаква самокритика. Нима само Сергей Станишев и неговият екип   трябва да понесат цялата отговорност за претърпяната катастрофа? Нима Янаки Стоилов не бе член на висшето партийно ръководство? Той бе освен това председател на парламентарната комисия по правните въпроси — същата тази комисия, която допусна да се приеме онази съвършено неадекватна   правна уредба на мажоритарния вот. Тоталната загуба в мажоритарните избори има своето обяснения преди всичко в законодателната им уредба, която не предвиди да има балотаж.  Трябва изобщо да се отбележи, че през времето, когато се „печеше” изборният успех на БСП, цялата левица в БСП се придържаше към едно твърде кротко поведение В месеците преди изборите в  БСП трябваше да ври и кипи, за да се осигури разум и в подбора на кандидатите за народни представители, и в изборната кампания. А много преди това в партията трябваше да ври и кипи, за да се застави партийното ръководство да се придържа към историческата идентичност на БСП. Не зная за другите, но аз самият не забелязах  на «Позитано» 20 да ври и кипи. Не забелязах бунтовно поведение и у Янаки Стоилов. Той мирно и тихо  се примъкна към „екипа” на  Сергей Станишев,  за да се избере, наред с ненавистни нему лица, за народен представител. Това е неразбираемо за мен поведение.

 

Българската социалистическа партия е първата национална партия на България. (Без всякакво  значение е, че по силата на обстоятелствата една друга партия се оказа с повече мандати в парламента). Няма друга партия, която в близките години би могла да отстоява в парламента интересите на трудовия български народ. Ето защо, както и друг път съм казвал, нейното настояще и нейното бъдеще не могат да не вълнуват всеки българин. 

 

Като българин и аз изживявам съответните вълнения. Поради това именно си и позволявам дързостта да призова другарите социалисти да се ръководят днес не от временните си настроения, а от трайните интереси на БСП. Ако една посока е погрешна, това не означава, че е правилна точно обратната посока.  Във всички случаи посоката трябва да е една — към социалистическата същност на БСП.

 

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 15 юли 2009 г.

 

 

 

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org