БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ Bulgarian Anti-Fascist Union
ОБЛАСТЕН СЪВЕТ - РУСЕ
актуална политика, новини

 

 

Меню

Светотатство и кретенизъм

 

Проф. Велко Вълканов

Почетен председател на ЦС на Българския антифашистки съюз

 

         Светотатство е да посегнеш  на паметта на хора, преминали отвъд земното битие. Мъртвият не ни е враг — писа някога великият български поет Димчо Дебелянов. Пред мъртвите, които и да са те,  свеждаме глави, признавайки безсилието си пред смъртта. За мъртвите или добро, или нищо — са казвали древните римляни.

 

Но  колко по-светотатствено е да посегнете на паметта на хора, загинали за една велика кауза — спасението на човечеството от господството на нацизма! Тъкмо това направиха някои недостойни люде, които си позволиха да изрисуват по Паметника на Съветската армия герои от американските комикси.  Вече двадесет години  тъмни сили се опитват  да унищожат физически този паметник, и като не могат да направят това,  решиха да унищожат  неговата душа, защото  всеки паметник   освен плът от камък или желязо има още и душа.  Тя е в изражението, в жестовете, в устрема на лицата от паметника.  Когато заличите всичко това, вие отнемате на паметника неговото дихание.  С наплесканите по него нови, чужди на смисъла му  форми той вече не е същият паметник. Такъв един паметник можете и да не разрушавате физически, защото той, вече обезобразен,  е унищожен духовно.

 

         Посегателствата върху Паметника на съветската армия са израз на  политическата нищета, в която живеят някои хора. Тези хора очевидно  не си дават сметка какво щеше да стане с човечеството, ако не бе Съветската армия.  Ако не бе   разгромена от Съветската армия,    страхотната хитлеристка военна машина,  овладяла   цяла Европа, щеше да овладее и  цяла Азия.  Нацистка Германия и имперска Япония щяха  да разполагат с  неизчерпаеми човешки и материални ресурси, които щяха  да ги направят практически непобедими. Трудно е да си представим ужаса, в който човечеството щеше да заживее при така възникналата обстановка. Евентуалното освобождение от нацисткия гнет щеше да струва на човешкия род неизмеримо количество жертви и небивали страдания.  Ето защо не само България, не само Европа, а цялото човечество дължи дълбока благодарност на Съветската армия, понесла основния дял от борбата срещу хитлеристка Германия. (Всъщност именно Съветската армия разгроми нацистка Германия. Останалите държави от антихитлеристката коалиция само й помагаха за това). Нека освен това напомним, че тези  загинали в световната антифашистка война съветски войници са потомци — внуци и правнуци на руските войни, загинали преди 133 години  за освобождението на България. Това поне би трябвало да събуди чувството на респект към загиналите съветски войници. Широко разпространеният политически идиотизъм е явно неспособен да проумее и това, че  посегателствата върху Паметника на Съветската армия  са посегателства и върху  достойнството на една велика държава,  в резултат на което могат да бъдат сериозно увредени  собствените ни национални интереси.

 

         Ненавистта,   изпитвана  към Съветската армия, определени  среди искат да обяснят с  някои драматични  събития, настъпили у нас след Девети септември. Но Съветската армия няма никакво отношение към събитията у нас. Това, което е ставало у нас през ония години, има своите обяснения в гражданската война, която българските фашисти започнаха с кървавия преврат на 9 юни 1923 година, когато те свалиха  законното правителство на Ал. Стамболийски,  а самият Стамболийски,   много от неговите министри и хиляди обикновени сдружени земеделци бяха зверски избити. Тази гражданска война  получи нови импулси през септември 1923 г., през страшните априлски нощи на 1925 г., продължи през годините на Втората световна война, в която бяхме вкарани на страната на фашистките държави, и не приключи за съжаление на  Девети септември, а в различни форми, включително и във формата на въоръжена съпротива, продължи и години след това. Ако Съветската армия има някакво отношение към събитията у нас, то се изразява единствено в обстоятелството, че  със своето присъствие тя не позволи гражданската война да се изроди в масови кървави междуособици, които щяха да причинят на народа ни изключително  тежки страдания.

 

         Трябва обаче да направим  някои съществени уточнения.

         Наситеното със злоба отношение  към паметника на Съветската армия трябва да се обясни не толкова с обстоятелството, че той е паметник на Съветската армия,  колкото  с обстоятелството, че той е паметник на победилата  антифашистка  кауза. Обърнете внимание, че на постоянни поругания е подложен и Паметникът на братската могила в София, където лежат костите на загинали в борбата срещу фашизма българи. Те са войници не от армия, „окупирала” страната ни, а от българската антифашистка армия, която през годините на Втората световна война се включи в  битката срещу световния фашизъм, като по този начин спаси честта на страната ни. И отново, вместо да изпитват благодарност към тези предимно млади хора, отдали живота си за  една по-добра България, някои българи, всъщност антибългари, си позволяват да обругават техния паметник с какви ли не сквернословия. И такива сквернословия откриваме не само по Паметника на братската могила. Стотиците са паметниците за загиналите наши антифашисти, които са или разрушени, или обругани. Неизбежен е изводът: и отношението към  Паметника на Съветската армия, и отношението към паметниците на загиналите български антифашисти е проява на неофашизма у нас. Неофашистите в Европа се активизират, активизират се те и у нас. Но  грешат ония, които смятат, че крайната победа ще бъде тяхна. Невъзможно е античовешкото да бъде краен победител в борбата  за един човечен  свят.

 

         Ще продължа с доуточненията.

         Отношението към паметника на Съветската армия и към паметниците на загиналите антифашисти е проява не само  на неофашизма. То е проява и на нарастващата бездуховност в нашето  общество. У нас  не се възпитава   отношение към доброто, великото, самоотверженото. Няма ценностна система, която да внушава уважение към човешкото у човека. В „демократична” България са готови да се подиграят с всичко и с всички.  Дори и един Левски не остана пощаден. Левски не бивало да бъде канонизиран като светец, защото, както  пишат някои „писатели”, той бил конекрадец и убиец на деца. Тези убоги същества забравят, че Левски отдавна е  канонизиран от българския народ, за което свидетелства друг велик наш поет — Вазов: „селяните прости светец го зовяха”.

 

         Сега от светотатството да преминем към кретенизма.

         Цапаниците по Паметника на Съветската армия били вид изкуство. Поради това трябвало не да ги отхвърляме, а да им се радваме, разправят ни едни пръкнали по   телевизиите брадясали човечета, представени като културтрегери.Това, извинете, е кретенизъм от най-чиста проба.

 

 Като забравя за миг омерзението, което извикват у мен тези приятели  на писоарната култура, ще си  позволя да ги попитам какво биха казали, ако в тъмна доба се промъкна  до  паметника на някои от техните предци и изрисувам върху него един хубав, хубав  Батман.

 

Какво наистина ще кажете в този случай, господа  кретени?!

 

Статията е публикувана във в-к „Земя”

 
Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org