актуална политика, новини
Меню

Не забравяйте «Сапио»! И тандема «Филчев-Костов»

                                                               Проф. Велко Вълканов

 

 

            Операцията «Октопод»  се оказа камък, хвърлен в блатото. Политици от различни партии  започнаха трескаво да се разграничават от Алексей Петров — основната фигура в структурата «Октопод». Особена активност в това отношение проявява Иван Костов. За да отхвърли всякакви  насочени към него подозрения за   връзки с октоподците, г-н Костов се зае с цялата възможна енергия да пренасочва  тези подозрения  към други лица и преди всичко към бившия главен прокурор Никола Филчев.  Филчев е злодеят, който стои зад Алексей Петров, поради което той трябвало  незабавно да бъде арестуван и изправен пред съд.

 

            Не зная, разбира се, кой зад кого е стоял и стои. Известни са ми обаче факти, които говорят за особено близка връзка между Иван Костов и Никола Филчев. Всъщност става дума за насочен срещу интересите на държавата ни сговор между тези двамата. Но историята си има предистория.

 

            През 1992 г. бившият депутат от СДС Ясен Златков като президент на фондацията «Сапио» внася в страната стоки за 5 млн долара, за които благодарение на резолюция от 24 март 1992 г. на  министъра на финансите (тогава) Иван Костов не плаща никакво вносно мито. Така държавата ни бива ощетена с 338 милиона недоминирани лева.

 

            Резолюцията, с която Иван Костов е освободил своя съпартиец от плащането на мито, е длъжностно престъпление по чл. 282 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.  Но в продължение на няколко години по това   несъмнено престъпление прокуратурата проявява  странно бездействие.   На 13 април 1998 г. в писмо до главния прокурор Иван Татарчев, подписано от   Драгомир Шопов и от мен (като народни представители), след като отбелязваме, че «активен участник в  разхищаването на държавното имущество е и сегашният министър-председател на Република България г-н  Иван Костов»,  поискахме да се доведе докрай наказателната отговорност на този господин.

 

Няколко  месеца преди да завърши мандата му Иван Татарчев в разговор с мен ми заяви, че «в понеделник — разговорът ни ставаше в петък —  ще има постановление за задържането на Костов». Но това така и не стана. Когато мандатът му приключи, Татарчев направи невероятното изявление, че Костов наистина е извършил престъпление, но той нямало да го подведе под отговорност, за да не кажел той, Иван Костов,  че  той, Иван Татарчев, бил искал да си отмъщава. Това изявление бе не само невероятно, то носи всички белези на длъжностно престъпление: един прокурор, който при данни за извършено престъпление, съзнателно не предприеме необходимите действия, сам извършва престъпление.

 

            Това бе предисторията. Сега започва историята.

 

На 18 февруари 1999 г. за главен прокурор на Република България бе назначен Никола Филчев.    Това назначение става, когато министър-председател на България е Иван Костов.  Иван Костов е освен това  и председател на СДС, който има абсолютно парламентарно мнозинство. Навсякъде и във всичко ще става само това, което реши СДС, респ. Иван Костов. Той има цялата власт в ръцете си. Може следователно да се предполага, че  назначаването на Филчев не е могло да стане без изричното съгласие на Иван Костов.  Съвършено очевидно е обаче, че Костов ще  се е съгласил с   назначението на Филчев  само при някои предварително уговорени условия. Намиращ се под заплахата да бъде привлечен към наказателна отговорност, Костов е могъл да приеме назначението само на такъв  главен прокурор, който предварително ще е  поел задължението да го освободи от  всякаква отговорност по«Сапио». В случая изказвам, разбира се, само едно предположение, но то има своята опора в настъпилите по-късно факти.

 

Само дни след като е назначен за главен прокурор, Филчев възлага на своя заместник Димитър Димитров да се произнесе по случая «Сапио». И Димитров, без да се бави, постановява: извършеното от Костов не съставлява престъпление

 

Димитър Димитров не е специалист по наказателно право, той е специалист по гражданско право, но Филчев възложи именно на него казуса «Сапио». Той, специалистът по наказателно право, не  поиска  сам да се произнесе по тази казус, защото е очевидно не е искал да създава пряка връзка между своето неотдавнашно назначение и освобождаването на Иван Костов от съответната наказателна отговорност. Чрез Д.Димитров той си  създаде определено алиби: не аз, друг освободи Костов от наказателна отговорност. Но не, г-н Филчев, вие и само вие освободихте Иван Костов от наказателна отговорност за извършеното от него тежко престъпление. Това става в резултат тъкмо на сключената между вас и Иван Костов сделка.

 

Не зная какво по-нататък се е случило в отношенията между Филчев и Костов, но те изоставиха сговора, в който се намираха,  за да се превърнат в отявлени врагове Филчев говори срещу Костов, Костов говори срещу Филчев, като при това и единият, и другият старателно прикриват собствените си грехове.

 

Филчев трябва да намери куража да признае, че той, в нарушение на закона, освободи Иван Костов от наказателно преследване заради извършеното от него престъпление по случая «Сапио».

 

От Иван Костов не очаквам  никакви признания. Доскоро нагъл, той днес е видимо уплашен. Наблюдавах поведението му  в едно предаване по БТВ. Като дявол от тамян бягаше от  въпросите, които отвеждаха към тъмното му минало отпреди десетина година. Миналото не било важно, важно било настоящето.

 

Бедният г-н Костов!  Че как така той не е успял да разбере, че никой до ден днешен не е успял да избяга от своето минало.

 

Статията е публикувана във в-к "Труд" на 22.02.'10

 

 

 

 

 

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org