Хора и събития
Начало Начало    Контакти Контакти
 

За едно телевизионно предаване

 

                                    Проф. Велко Вълканов

 

Преди няколко дни  гледах предаването на Слави Трифонов, в което гост бе председателят на БСП Сергей Станишев. В първата си част това бе сравнително  добро предаване. Един образован гост разговаряше  с един  любезен домакин. Но във втората си част, в която участваха така наречените сценаристи,    предаването придоби достатъчно неприятен характер. Много често „сценаристите” просто преминаваха границата на доброто възпитание. Те полагаха подчертани усилия да   покажат колко са смели, колко са и умни. Но те съвсем не бяха смели, доколкото поведението им не  бе свързано с никакви рискове за тях. Те за съжаление не се проявиха и като достатъчно умни. Заетите от тях позиции издаваха пълно непознаване на проблемите, обсъждани  в разговора с г-н Станишев. 

„Сценаристите” се включиха в предаването с  истински гаф.    Те строго и назидателно размахаха пръст на Сергей Станишев: как той си  позволил дързостта не веднага, а едва сега да приеме поканата да участва в предаването им. Те са съд божий, от който никой простосмъртен няма право да се отклони. Проявеното  самочувствие издаде не просто липса на социално възпитание, то издаде  наглост.   

            Хората на Слави Трифонов  си присвоиха ролята на съдници, които не приемат никакъв друг отговор освен онзи, който  предварително са си избрали.   Те  поставяха  некоректни въпроси в грубо провокативна форма. Как не го било  срам Сергей Станишев  да има  коалиционен партньор като Волен Сидеров?   Волен Сидеров   никога не е бил и няма да бъде коалиционен партньор на БСП.  Пренебрегва се очевидната  истина, че  Сидеров „прави” кворума на Народното събрание не заради БСП, а заради самия себе си.  Ако Народното събрание  се окаже неспособно да заседава  поради липса на кворум, това ще означава  произвеждане на нови избори,  от които „Атака” няма и не може да има никакъв интерес. Едни нови избори не  й обещават нищо добро.

С цялата си ярост „сценаристите” питаха и питаха кой е предложил Делян Пеевски за председател на ДАНС.  Формата, в която поставиха този съдбоносен за страната ни въпрос,  неочаквано  ми напомниха за онзи случай, когато няколко народни представители от „Атака”,  плътно обградили някакъв журналист, в продължение на близо половин част го измъчваха с брутално предявяваното   искане  той да се „извини” – не помня вече за какво.   Хората от „Шоуто на Слави” очевидно не разбират, че  ако имат  правото на  безпощадни въпроси,   нямат правото  на безпардонно отношение към  своя събеседник  – който и да е той. 

 Особено внимание „сценаристите” отделиха на избирателната система и в частност на мажоритарните избори. Защо,   питаха те с едва прикрит гняв,   не се приема системата на мажоритарните избори, при които хората ще гласуват не за партии, а за личности.
            Заблудата е пълна. И при мажоритарните избори се гласува в крайна сметка  за партии.  В 41-то НС  ПП  ГЕРБ бе   представена с  26  мажоритарно избрани народни представители. Смея да твърдя, че от всичките тези  26 народни представители нито един нямаше да бъде избран, ако зад него не бе застанала мощната по онова време партия ГЕРБ.  Те бяха напълно неизвестни и следователно с нулеви изгледи да получат необходимата електорална подкрепа.  Тогава бе избран и безцветният, мажоритарно съвършено неизбираемият  Цветан Цветанов. Без мощната подкрепа  на ГЕРБ никога нямаше да бъде избран за президент и мажоритарно избираният Росен Плевнелиев.
         Заслужава внимание и обстоятелството, че независимите кандидати се избират именно мажоритарно. Но досега няма случай  независим кандидат да е бил избран.    В това отношение доказателства   предлага собствената практика на „Шоуто на Слави”, което  в предишни  избори издигна във Варна кандидатурата на една  млада жена. Въпреки щедрата медийна и финансова подкрепа тази симпатична млада жена  остана далеч под  чертата. Изводът е очевиден:  и при мажоритарните избори  избирателите гласуват в крайна сметка не за личности, а за партии.

          Но мажоритарните избори са не просто заблуда, а опасна заблуда. Те могат да доведат до парламентарни резултати съвършено несъответни на съществуващата електорална  действителност.  Напълно възможно е при мажоритарните избори една партия, която има съвсем незначително  предимство пред останалите партии,  да получи всички  депутатски места или най-малкото преобладаващата част от тях.    От  мажоритарно избраните през 2009 г. 31 народни представители 26 бяха  от ГЕРБ, 5 – от ДПС, а от останалите партии не бе избран нито един.  Представете си какъв щеше да е изборният резултат в национален мащаб, ако мажоритарно бяха  избирани   всичките 240 народни представители.  Мандатите щяха да бъдат разпределени единствено  между ГЕРБ и БСП (в очерталото се съответствие), което очевидно би било повече от неприемливо. Почти половината от избирателите щяха да се окажат без свои представители в националния парламент.

        Синедрионът на Слави Трифонов издига и други   непромислени предложения. Предлага се  например народните  представител да не могат  да бъде избиран повече от два пъти. Забравя се една от най-съществените характеристики на политическото представителство, т.е. на политиката.  Политиката е вид сложна професия. Тя е колкото наука, толкова и изкуство. Тя изисква широки  знания,   значителна   житейска мъдрост и  изработено през годините остро социално чувство. Неразумно би било, тъкмо когато народният представител е навлязъл вече в политиката, изграждайки в себе се необходимите качества,  да се откажем от него. Конституционното ни законодателство никога не е предвиждало  такава  мандатност.   Всички  големи  наши  политици  от миналото са били избирани многократно за народни представители. Така  Михаил Маджаров  е бил избиран   15 пъти, Теодор Теодоров – 13 пъти, Александър Малинов -  12 пъти,  Петко Стайнов – 12 пъти, Никола Мушанов – 11 пъти,  Атанас Буров – 10 пъти, Кимон Георгиев – 8 пъти.  Вярно е, че в Народното събрание има твърде много мъртви души. Но неразумно би било заради тези  мъртви души (колкото и да са те), да се откажем от ония 20-30 дългогодишни народни представители, върху които преди всичко се крепи  законодателната  дейност на парламента.

Неприемливо е също  предложението на „сценаристите” броят на народните представители да бъде намален, като от 240  стане 120. Така сме щели да спестим няколко милиона лева, излишно прахосвани в тези трудни години.  Но при 120 народни представители кворумът ще бъде 61 народни представители, което означава, че  законите и решенията ще бъдат приемани с мнозинство от 32 народни представители. Можем да се досетим, че тази неголяма група от 32 народни представители би  могла да стане  много лесна плячка на изпълнените с корист парламентарни лобита. Така  поевтинелият  ни парламент би могъл накрая да ни излезе твърде скъпо. 

        Трябва да отхвърлим  и предложението да се въведе  задължителното гласуване. С наказателни мерки (но какви трябва да са те?) избирателите могат да бъдат закарани до избирателните секции, но не виждам как ще ги накараме да гласуват с действителна бюлетина – те могат да пуснат празен плик или плик със задраскана бюлетина.

Бих искал да приключа, като отбележа, че обсъждането на въпросите, свързани    с държавноправното ни устройство,   предполага  не само добри намерения, но и добра правна култура. И когато необходимата правна култура липсва, съвършено наложително става  да се проявява  поне малко  скромност.

 

Статията е публикувана на 23 януари 2014 г. във в-к „Дума”

 

Страницата е създадена :