Logo

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

MyCounter - Ваш счётчик

Убиха Милошевич!

Flag

 

Проф. Велко Вълканов
Съпредседател на Международния комитет за защита на Милошенич

 

Най-напред го изправиха пред съд, пред един напълно незаконен съд, създаден в грубо нарушение на елементарните норми на международното право. Този незаконен съд и незаконно съдеше. Той безогледно наруши основни принципи на наказателното правосъдие, като предостави всички възможни права на обвинението и ограничаваше по всички възможни начини правата на обвиняемия. Това бе един съвършено несъвместим с идеята за правосъдието съд, защото той съдеше един предварително осъден човек.
Милошевич бе наистина виновен. Той имаше огромната вина, че отказа да се подчини на диктата на САЩ и НАТО. Запази собственото си достойнство и достойнството на Родината си. Не можа да спре разпокъсването на федерацията, в която десетилетия наред живяха мирно и сговорно няколко народи. Но не допусна Сърбия да бъде окупирана. Даваше си сметка какво го очаква, но предпочете, както казва поетът, да падне на очи, отколкото да падне на колене.
После го убиха. В продължение на дългите четири години не можаха да намерят никакви доказателства в подкрепа на обвиненията, които му отправиха. Не се осмелиха да стъкмят някаква осъдителна присъда, защото лъжеправосъдието им щеше да стане очевидно. И прибягнаха до небивала подлост – оставиха го да умре, без да му осигурят необходимата здравна помощ. Най-престижното кардиологично лечебно заведение в Москва заяви готовността си да приеме Милошевич на лечение. Правителството на Руската федерация предостави необходимите гаранции, че след приключване на лечението, Милошевич ще бъде върнат в Хага. Нищо не ги трогна! Бавеха, защото очакваха тъкмо тази фатална развръзка. Пред собствения си блам предпочетоха неговата смърт.
И ние я очаквахме. В не една статия, в не едно писмо до Хагския трибунал предупреждавахме за очертаващия се изход от нечистото дело. В статия, публикувана в сп. Ново време”, кн.5 от 2005 г.) изрично писах: “Позволявам си греха да мисля, че от Трибунала търсят може би извънсъдебен изход от този неправосъден процес. Един инфаркт на подсъдимия би ги избавил от безизходното положение, в което се оказват – да не могат да осъдят Сл. Милошевич, но заедно с това и да не могат да си позволят да го оправдаят”. А само преди два дни Рамзи Кларк, Александър Зиновиев, аз и други членове на Международния комитет за защита на Милошевич отправихме писмо до Съвета за сигурност, настоятелно посочвайки надвисналата над подсъдимия смъртна опасност. Но смъртта ни изпревари. Изправени пред стената на бездушието, на лицемерието, на безогледността, се оказахме безсилни.
Милошевич умря. Но от днес Милошевич започва своя нов живот – живота на национален герой на Сърбия и, мисля, не само на Сърбия.
А за убийците, тия които превърнаха Хагския трибунал в морга, както и за ония, които стоят зад тях, ще дойде един ден часът на разплата. Никое убийство, особено едно толкова подло убийство не може да остане ненаказано.

12 март 2006 г.