БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Великата Сталинградска битка

проф. Велко Вълканов
почетен председател на ЦС на БАС

          Тези дни се навършват 65 години от края на една от най-великите битки в човешката история — битката за Сталинград. При Сталинград се срещнаха не само дветe най-мощни армии от онова време, но и два свята. Човечеството бе поставено под най-сериозна заплаха от покорилата цяла Западна и Централна Европа фашистка Германия. При Сталинград тази опасност бе отхвърлена далеч назад.

          Сталинград влезе в полезрението на хитлеристкото военно командване след разгрома, който претърпя при Москва. Хитлер не се отказа от Москва, но реши, че трябва преди това да си осигури петролните находища в Кавказ, след което, прекъсвайки основната руска комуникационна линия, свързваща юга със севера, да поеме към Москва и продължаващия да се сражава Ленинград. Хитлер е бил убеден в успеха си. Той е уверен, че през лятото на 1942 г. «руската армия ще бъде напълно унищожена».

          Подготвяйки настъплението в югозападното направление, германското върховно командване разделя групата армии «Юг» на група армии «А» (удар по посока на Кавказ) под командоването на фелдмаршала Лист и група армии «Б» (удар по посока на Сталинград) под командоването на фелдмаршал фон Бок. Операцията по овладяването на Сталинград е имала първоначално спомагателно значение — тя е трябвало да осигури северния фланг на настъпващите към Кавказ немски войски. Логиката на започналите сражения превръща обаче битката за Сталинград в решаваща фаза от започналата военна кампания.

           Съотношението на силите в сталинградското направление е в полза на немската армия. Настъпващата 6-та армия е имала 270 хиляди войници и офицери, 3 хиляди оръдия и миномети, 500 танка и 1200 самолета. Срещу тях съветската армия изправя около 160 хиляди души, 2200 оръдия и миномети, 400 танка и само 454 самолета. Заедно с немските съединения срещу Сталинград действали румънски, италиански, унгарски войски и други войскови формирования.

           През юли 1942 г. Сталинград е вече прифронтови град, а през август врагът е само на 20 км. от него. Вземат се всички мерки за неговата защита. Голяма част от жителите на града са евакуирани, а тези, които остават, работят, въпреки непрестанните бомбардировки, денонощно за снабдяването на армията с оръжие и боеприпаси. Волята за победа е огромна. Изключително значение за укрепване духа на защитниците на града има заповед № 227 на народния комисар на отбраната от 28 юли 1942 г., чийто смисъл се изчерпва с три думи: «Нито крачка назад!».

           На 19 август немскофашистките сили започват настъпление към Сталинград. Градът постепенно бива обхванат от три страни. На 12 септември фронтовата линия минава само на 2 км. от неговите покрайнини. Срещу настъпващата 6-та армия на генерал Паулус се възправя 62 армия на генерал Чуйков.

           Започват жестоки сражения в самия град. Водят се денонощни улични боеве не на живот, а на смърт. Мамаев курган, тази стратегическа височина, няколко пъти бива овладявана ту от съветски, ту от немски войски. Води се бой за всяка улица, за всяка сграда. В историята ще остане «Домът на Павлов» — четириетажна жилищна сграда, която сержант Павлов и неговите войници в продължение на 58 дни яростно защитават. Това, което врагът успява да завладее през деня, съветските войни си го връщат през нощта. Немските войници са дълбоко смутени, объркани, озадачени. За първи път те се срещат с истински майстори на уличните боеве. Съветските войни буквално са се вкопчили в немските войници, унищожавайки ги в непосредствен бой.

          Започва и моралното разложение. На 20 януари командващият 6-та армия Паулус се обръща към главното командване с доклад, в който се казва:

           «Боеспособността на войските бързо пада в резултат на катастрофалното положение с продоволствието, горивата и боеприпасите. Има 16 хиляди ранени, за които никой не се грижи. ... Наблюдават се прояви на морално разложение. Още веднъж моля за свобода на действията, за да продължим съпротивата, доколкото това е възможно, или да прекратим бойните действия, ако е невъзможно повече да ги водим, и по този начин да осигурим грижите за ранените и да избегнем пълното разложение». Искането му е отхвърлено.

          Успоредно с героичната защита на града стратегическото командване на Съветската армия обсъжда операцията «Уран», която трябва да доведе до разгрома на вражеските войски. Замисълът на тази операция, предложена от Жуков и Василевски, е, докато врагът бива задържан със сражения в града, скрито от него да се съсредоточат зад линията на фронта свежи армии, след което да се нанесат по фланговете му дълбоки контраудари, завършващи с пълното му обкръжаване.

          На 19 ноември 1942 г. съветските военни части, командвани от генерал Ватутин, започват операция «Уран». В резултат на съветската офанзива, около 250 000 войници на врага са обкръжени. Започва методичното разчленяване на армиите на противника и поетапното им унищожаване. Сред нeмските войници започва паника. Всеки търси начин да се спасява, както може.

          Съпротивата на обкръжените войски става все по-безсмислена. За да избегне излишното кръвопролитие, съветското командване на 8 януари 1943 г. предлага на командването на обкръжените войски да се предадат, гарантирайки им лична безопасност, нормално хранене, медицински грижи за болните и ранените. Въпреки здравия смисъл немското командване, подчинявайки се на заповедта на Хитлер, не приема предложението.

           Но Хитлер не е в състояние да избегне неизбежното.

          На 2 февруари 1943 г. величавата битката за Сталинград завършва с безусловната капитулация на немскофашистката войска. Пленени са около 95 хиляди немски войници, между които 22 генерали. В плен се предава и командващият немските войски фелдмаршал Паулус. Общите загуби на немците възлизат на повече от 800 хиляди души, около 2 хиляди танка и щурмови оръдия, повече от 10 хиляди оръдия и миномети, до 3 хиляди бойни и транспортни самолети и повече от 70 хиляди автомашини.

           В сталинградската битка хитлеристката армия претърпя не просто и не само тежко военно поражение, но и морално-политически разгром. Ако битката за Москва показа, че немско-фашистката армия може да бъде бита, битката при Сталинград показа, че тя може да бъде и победена.

          Победата при Сталинград породи у милиони хора дълбоко уважение към съветския народ. През ноември 1943 г. на конференцията на трите съюзни държави в Техеран Чърчил предава на делегацията на СССР почетен меч — дар от краля на Великобритания за гражданите на Сталинград за ознаменуване на победата им над фашистките завоеватели. През май 1944 г.. президентът на САЩ изпраща на сталинградчани грамота, в която заявява : «От името на народа на Съединените американски щати давам тази грамота на град Сталинград, за да отбележа нашето възхищение от неговите доблестни защитници, чиято храброст, сила на духа и самоотверженост по време на обсадата от 13 септември 1942 г. до 31 януари 1943 г. вечно ще вдъхновяват сърцата на свободните хора. Тяхната славна победа спря нашествието и стана повратен момент във войната на съюзените народи срещу агресията.»

           В самата Германия катастрофата предизвика истинско потресение. Бе обявен национален траур в памет на загиналите при Сталинград немски войници. Траур — тридневен — бе обявен и в България – съюзника на фашистка Германия.

           Сталинград откри пътя към Курск, при който бе пречупен и гръбнакът на немската армия. С това бе открит и пътят към Берлин.

          До Победата оставаха повече от две кървави години, но в нея нямаше вече никакво съмнение. Тя намери своята гаранция в славната Съветска армия.

31 януари 2008 г.