актуална политика, новини

                           Впечатления от една конференция

                                                       Проф. Велко Вълканов

            На 16 април т.г. се навършват 130 години от приемането на Търновската конституция. По този повод Народното събрание, Софийският университет «Кл. Охридски» и Великотърновският университет «Св.св. Кирил и Методий» организираха на 9 и 10 февруари съответни тържества. Първия ден, 9 февруари, в сградата, където се е състояло Учредителното събрание, артисти от Великотърновския театър ни представиха сцени от заседанията на Събранието. Беше наистина вълнуващо. Оживяха пред нас личности, „довчера" почти неизвестни, а „днес" истински държавни мъже. Удивително е наистина как „за една нощ" България се превърна в сериозна държава, способна да респектира приятели и врагове. Очевидно  дълго дремещата в нея държава  най-после просто се е събудила. Слушах и гледах тези възхитителни наши предци и както твърде често става, и в най-трагичното все някак ще успее да се промъкне и нещо комично. Съвсем спонтанно се запитах как ли тези мили наши предци са се оправяли  без … Гиньо Ганев

 

            На другия ден се състоя и научна конференция на тема «Учредителното събрание и българските конституции.» Учени от София и Велико Търново излязоха с доклади, които ни предложиха сериозен анализ на обществените отношения от онова време, довели до приемането на първата наша Конституция. Позволих се да се включи в дискусията по първите доклади — на проф. Андрей Пантев и доц. Петко Петков. 

 

            Изложих мнението си, че за да оценим по достойнство един акт, едно събитие, трябва да го съпоставим с друг подобен, равен нему по значение акт или събитие. Такъв акт е Паисиевата История славяноболгарская. Тъкмо с Паисиевата история започна  възраждането на българската нация. Съвършено точен е Иван Вазов, според когото «От днеска нататък българският род история има и става народ». Станали народ, българите могат вече да се борят и за своя държавност, за свое държавно устройство, за своя конституция. Без Паисиевата история Търновската конституция не би била  възможна. Тези два акта — Паисиевата история и Търновската  Конституция — са двата стълба, върху които се крепи нашата съвременна държавност.

 

            По-нататък отбелязах необходимостта да съпоставим Търновската Конституция с днешната наша Конституция. Днешната ни Конституция е без съмнение много по-съвършена от Търновската. Но съпоставена с Търновската конституция, тя разкрива един твърде съществен недостатък. Докато Търновската конституция бе, общо взето, истинска, действаща, работеща Конституция, днешната наша Конституция, е напротив, една не съвсем истинска, една неработеща, една недействителна Конституция. Много нейни разпоредби – особено в главата за правата на човека и гражданина — не се изпълняват в своята пълнота. Цяло нейно направление – прякото упражняване на държавната власт — е  направо мъртво. (Вече двадесет години не е имало нито един национален референдум.) Дори народните представители демонстративно я нарушават, като например постоянно гласуват с чужди карти. Да се гласува с чужди карти означава да се фалшифицира волята на Народното събрание. Един парламентарен акт, приет с гласовете на неучаствали в съответното заседание народни представители, е всъщност неистински, недействителен, нищожен правен акт. Необходимо става следователно да се приемат решителни мерки срещу подобно поведение. И  продължих, като лансирах идеята (която бях вече лансирал в една своя статия) да се въведе и за народните представители, нарушаващи Конституцията и системно неизпълняващи своите задължения, импийчмънт, т.е.    предсрочното освобождаване от функциите им.

 

            Изказването ми очевидно не се хареса на някои от присъстващите. Проф. Андрей Пантев, ползвайки се от правата си на модератор, веднага скочи, за да възрази срещу предложението ми за импийчмънта на народните представители, като го нарече юнкерско, т.е. прусашко предложение. Няма да скрия, че бях изненадан  от тази реакция.

 

            А. Пантев е без съмнение интересен учен-историк. Не съм обаче в състояние да преценя дали е нещо повече от това, че е „интересен”. Той все повече ми заприличва на пеперуда (Бътерфлай), която каца от цвят на цвят, без обаче накрая да произведе мед — просто защото това не е в нейната програма. За кратко време Пантев, ползвайки се от несъмнено отличната си памет,  е в състояние да обходи целия научен космос, за да ни смае със широтата на своите познания. Като започне от Адам и Ева, той ще премине през древна Елада, Римската империя, френската революция, ще спомене я Сартър, я Хегел, за да стигне до наши дни, без обаче накрая да ни позволи да разберем за какво всъщност става дума.  Същото това впечатление произведе и неговото изказване за Търновската конституция. Бе приятен за слушане, но не зная дали някои е запомнил онова, което ни каза. В собствената ми памет бе останал единствено заглъхващ приятен шум.

 

Силно се боя, че проф. Пантев, вдаден в  самия себе си, не винаги успява да осмисли чуждата позиция. С малко повече усилия той нямаше как  да  не разбере, че тази страшна дума импийчмънт е само опит да се реши стародавният проблем  за отзоваването на народни представители, неоправдали доверието на своите избиратели. В предишните ни конституции отзоваването ставаше по волята на самите избиратели. Само по себе си това е логично: онзи, който е призовал, той трябва и да отзове. Но се натъкваме на непреодолими юридически затруднения. Невъзможно е отзоваването  на народния представител  да стане от ония, които са го „призовали", т.е. от ония, които са гласували за него, защото  ние просто не знаем кои всъщност са гласували за него — нали гласуването е тайно. Ето защо става наложително отзоваването да става от самото Народно събрание – при сериозни, системно извършвани нарушения на народния представител и при спазването на строга, конституционно установена процедура. Защо наистина да е възможен импийчмънтът на президента, също избиран пряко от народа, а импийчмънтът на народния представител да не е възможен?  Да обърнем внимание  на още една особеност. Избирател, който гласува за друг избирател,  ще понесе санкция по Наказателния кодекс. Ако обаче народният представител гласува за друг народен представител, санкция изобщо няма. Къде е тук логиката? Очевидно е, че в случая се изправяме не само пред натрупани предразсъдъци, но и пред користта на някои народни представители, които не биха искали да се изложат на риска да бъдат лишени от една твърде благоприятна за тях обществена позиция.

 

Конференцията завърши с обобщаващо словно на председателя на НС Георги Пирински. Той постави и въпроса дали няма да е целесъобразно всяка година да се организират подобни конференции, на които да продължим започналия на днешната конференция  разговор за нашите конституции. Въпросът има своите основания.

 

Принос към конституционализма и парламентаризма биха били такива годишно провеждани научни конференции. Целесъобразно би било обаче на  тях  да се разглеждат отделни конституционноправни теми,  т.е. всяка година последователно да се обсъждат проблемите, които поставят  отделните  глави  от Конституцията или   по-съществените  конституционноправни  институти. С други думи, всяка година  - нова, различна, достатъчно сериозна  тема.

 

Разбира се, ползата от подобни научни конференции би била възможна, ако техните резултати преминат  в конституционната  и  парламентарната практика на нашата страна. 

 

С известни съкращения статията е публикувана във в-к „Дума” на 18 февруари 2009 г.

 
Последно обновяване


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org