актуална политика, новини

 

 

Меню

 

оиск

ВТОРИЯТ ФРОНТ

Тема: УЛИКИ

 Геннадий ТУРЕЦКИЙ

 

 

Каква цена струваха на Русия действията на съюзниците при откриването на Втория фронт?

 

   65 години от Деня на Победата. За всеки от нас това е Ден на Победата и всеки ще го отбелязва по своему защото е единствен и за това така тържествен. Повечето от истинските победители – ветераните, чиито редици все повече оредяват, а също и ония, които по дух си останаха съветски хора, ще го посрещнат по същия начин, както винаги са го посрещали: кой  с тиха скръбна радост на сърцето, кой «със сълзи на очите»*. По бодрите от тях ще се «приземят край масата»** и ще «пият за Родината, ще пият за Сталин». Те искрено са съпричастни към това дело – някои по дух, други с лично участие, а трети и с едното, и с другото. Всички те до един са с чиста съвест пред тази дата. Та нали именно те са истински достойните носители на неговите традиции. Властниците от «Единная Россия» протоколно «ще отбележат» мероприятията в съответствие с назначения от самите тях сценарий и, така да се каже, официално ще се «подслонят» покрай празника. Ще произнесат гръмки речи за подвига на народа, ритуално ще положат венци и цветя, но и за пореден път ще «пропуснат» да назоват името на Върховния главнокомандващ и няма да сметнат за допустимо и необходимо да споменат ролята както на Комунистическата партия, така и на редовите комунисти в постигането на тази Велика Победа. Но тук има и още една (и то немалка!) категория хора. Това са привържениците на западните «демократични ценности». Това са едни от тия, които са «за нашата и вашата свобода» (по съвместителство) и кой знае защо, винаги са такива яростни съвето - и русофоби. Много от тях са твърде приближени към СМИ, където в навечерието на празника по привичка ще започнат «демократически» да крещят с тънък глас: «Победата си е победа… Но на каква цена!... Виж колко жертви!» И за пореден път ще посочат цифри, една от друга по - невероятни. Ту 27 млн. загинали само по фронтовете. Ту пък 46 млн. общи загуби. Ще рекат, не са воювали, пък и не са умели да воюват, а просто «с трупове са затиснали немците». Ето така и са победили. Давайки усмиряващ отпор на тези, които така отбелязват и празнуват победата на тази страна, а  също и на някои апологети на «Единна Русия», ще напомним как звучи «знаменитият»

 

цитат на Труман.

 

Това е същият този, «най – демократичният» от «демократичните», но това отгоре и избран точно от Демократичната партия на САЩ сенатор, оставил на света такава «мъдрост» веднага след нападението на Хитлер срещу Съветския съюз. Това е господин Хари Труман, който на 24 юни 1941 г. изрече следната фраза: «Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, то трябва да помагаме на Германия, и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…». По – късно, през август 1945 г., той «по демокричному» увековечи името си не само с тази мисъл, но и със страшния принос в нейната реализация, като стана първият (и за щастие до днешно време) единствен президент на САЩ, дал заповед за атомна бомбардировка на мирните градове Хирошима и Нагасаки. За сега само ще констатираме, че той не особено акуратно се е произнесъл за това, което почти винаги е носил (и носи!) в сърцето си всеки англосаксонски ръководител. Против Русия (забележете, Труман имено така се е изразявал: не Съветски Съюз, а именно Русия), ако тя е силна и побеждава, дори с дявола (в дадения случай с Хитлер), но против! Това откровение е много важно за правилното разбиране на ЦЕНАТА на този въпрос, към най който ще се спрем по долу, а именно: какво можеше да означава в общата победа над Хитлер възможно по скорото откриване на

 

на Западния фронт

 

   Целият исторически опит е показвал, че Германия винаги е губила войната на два фронта. Затова още през юли 1941 г. Съветското ръководство веднага напомни това на английското ръководството… В отговор - последва мълчание. На 3 септември Съветското правителство повторно посочва острата необходимост от откриването на втори фронт в Европа още през 1941 г., на 13 септември още веднъж… Резултатите бяха същите. А в това време врагът вече е превзел Минск и Киев, успява да затвори обръча на блокадата около Ленинград, превзема Смоленск и се насочва към Москва. Като че ли според Труман, беше дошло времето нещо да се направи, да се помогне, та нали Германия «печели»!?. Но за сега ще доминира другата част от цитата: «нека да се избиват колкото се може повече». И те се избиваха! С цената на невиждана упоритост и мъжество, понасяйки огромни загуби, съветските войни пречупиха гръбнака на хитлеристката военна машина под Москва. Но ако Русия «печели» трябва да се «изчака». Дори и след контранастъплението на Съветската армия под Москва, продължило до 20 април 1942 г., ситуацията за обща победа над Хитлер оставаше да бъде твърде благоприятна. Разбираше това и много по здравомислещият англосаксонски политик, президентът на САЩ Рузвелт, който изпрати послание на своя злобен антисъветски колега, премиерът на Великобритания, Чърчил: «Вашият народ и моя народ искат създаването на фронт, който би отслабил натискът върху руснаците, а тези народи са достатъчно мъдри, за да разберат, че руснаците днес унищожават повече немци… отколкото ние с вас, взети заедно». За съжаление след победата под Москва за руската страна много скоро, на 12 май, започва провалилата се настъпателна операция под Харков, която завършва на 30 май с обкръжение и значителни загуби. Тежкото колело на войната, също както в 1941 г. година започва отново заплашително да набира обороти. Инициативата преминава в ръцете на противника, ситуацията с всеки изминат ден се изостряше, ставаше все повече тревожна и критична, забавянето на западните съюзници с откриването на Втория фронт в Европа беше смъртно опасно. За да бъде в най-скоро време решен този най – важен в съдбата на народите на Европа, пък и на целия свят въпрос, в края на май се извършва смелият полет на Молотов

На 20 май 1942 година Вячеслав Михайлович Молотов, народен комисар на външните работи и първи заместник на Сталин в ГКО излита на борда на бомбардировача Пе – 8, който е пилотиран от летеца Ендел Пусеп. Облечен в кожен летателен комбинезон и унти***, с боне***** на главата, и кислородна маска, той прелетява на голяма височина над воюваща Европа и океана за преговори по откриването на Втория фронт в Европа още през 1942 г. В течение на цяла седмица, от 21 до 26 май, той има срещи в Лондон с Чърчил. Няма никакъв успех! След това, за да предвижат някак си решението на въпроса, от 29 май, в течение на 5 дена, Молотов е във Вашингтон за среща с Рузвелт. Тук е постигнато определено взаимно разбиране и на 3 юни двете страни подписват съответстващо комюнике, точка 5-та от което гласи: «Ние се готвим за десант на континента през август или през септември 1942 г.». С това комюнике Молотов се връща отново в Лондон и поставя Чърчил пред свършен факт. Чърчил с много if (ако) все пак се присъединява към подписването на този най-важен документ. Кратко казано, между СССР, САЩ и Великобритания е постигната принципната договореност за създаването на Втори фронт в Западна Европа през 1942 г. Неговото своевременно откриване би могло не само да окаже съществена помощ на СССР, но и въобще да приближи края на войната. Но вече на 12 август Чърчил специално пристига със самолет в Москва, за да съобщи лично на Сталин, че Втори фронт през 1942 г. в Европа няма да има, като дава твърдо обещание, да направи това през 1943 г. На 13 август възмутеният Сталин връчва на премиера меморандум, в който се казва: «Отказът на правителството на Великобритания… нанася морален удар върху цялата съветска общественост… усложнява положението на Съветската армия и нанася вреда на плановете на Съветското командване». По този начин САЩ и Великобритания едностранно пренасят откриването в Западна Европа на така необходимия Втори фронт, а самите те предприемат други, доста

 

 странни действия.

  

   През ноември 1942 г. те стоварват десант в Северна Африка, където се включват във военни действия до 13 май 1943 г. При това срещу войска от 500 хил. души има само няколко немски дивизии. На нас, от които се лее кръвта на милиони, започват лицемерно да изпращат своите дълбоко «демократични» поздравления и пожелания, посолени с «подправки» от уверения, че Вторият фронт ще бъде открит в Европа през 1943 г.                                                                                                                                                                       На 7 септември 1942 г. от Чърчил пише: «С огромно възхищение ние следим за великолепното съпротивление на руските армии. Да даде бог преуспяване във всички ваши начинания…»

 На 5 октомври Рузвелт: «Изпращам на Вас моите най-сърдечни поздравления за великолепните победи на съветските армии…»

На 13 октомври Чърчил: «Вие знаете колко много желаем снемането на част от извънредно голямото  бреме, което Вие твърдо и упорито носехте в през последните сурови месеци».

На 19 ноември Рузвелт: «На мен не ми се налага да Ви препоръчвам да продължавате своята добра работа. Вие правите това».

А в това време израненият съветски народ продължава «да върши своята добра работа» в руините на Сталинград, проходите на Кавказ, в лесовете на Белорусия, замръзва под Ленинград… От 17 юли 1942 г. до 18 ноември се водят тежки боеве на Волга. Толкова тежки и трудни, че на 28 юли е издадена знаменитата «Заповед № 227» - «Нито крачка назад!» Но на 19 ноември започва контранастъплението на съветските войски, завършило със страшния котел за Паулус на 2 февруари 1943 г. Това зимно настъпление на съветските войски отново поставя немско – фашистките армии на ръба на катастрофата. Като че ли остава още малко, съвсем малко, ако Западът рече да понатисне. Но съюзниците както и по рано бездействат… Или  пък решават свои задачи. А на 11 май във Вашингтон отново предателски нарушават собствените си задължения и вземат решение да отложат откриването на фронта чак за пролетта – 1 май 1944 година. Същия ден Сталин пише на Рузвелт: «Това Ваше решение създава изключителни трудности за Съветския съюз, който две години води война с главните сили на Германия и нейните сателити при изключително напрежение на всички свои сили…» «Не бива да се забравя това, че тук става дума за спасяването на живота на милиони хора в окупираните райони за Западна Европа и Русия и за намаляването на колосалните жертви на съветските армии». В знак на протест против саботажа на вече толкова пъти приеманите решения, съветското ръководство дори временно отзовава своите посланици от Лондон и Вашингтон. В отговор следват все тези «поздрави» и «пожелания».                                                                                                                                                          На 22 юни Рузвелт: «В течение на две години свободолюбивите народи от цял свят следят с нарастващо възхищение историческите подвизи на Въоръжените сили на Съветския съюз и почитат невероятните жертви, които така героически понася руския народ».

На 27 юни Чърчил пише: «Неувереността на противника, къде ще бъде нанесен удар и каква ще бъде неговата сила… вече доведе до отсрочване третото настъпление на Хитлер в Русия».                                                      И това е по същото време, когато виждайки престъпното бездействие на съюзниците, немците с приближаване на лятото от 1943 г. отново съсредоточават в района на Курск и Орел 38 дивизии за окончателен, както им се струва, удар. И на 5 юли, само 2 седмици след «одумките» на Чърчил за отсрочка, започва нечувано по съсредоточеност на бойната мощ сражение на Курската дъга, завършило на 23 август с пълен разгром на немскофашистките войски и окончателен прелом във войната в полза на Съветския съюз. А къде са по това време нашите «прекрасни» съюзници и с какво се занимават? Те предвидливо се намират по-далечко от тези смъртоносни баталии, занимавайки се със свои локални задачи. С една дума, успоредно с нас, по същото време. От 10 юли до 17 август – на остров Сицилия, а от 3 септември – в Южна Италия, отклонявайки по този начин само 6 – 7 % от силите на Вермахта. А в периода 28 ноември – 1 декември на Техеранската конференция за пореден път се опитват да пренасочат нова дата за откриването на Втория фронт – 1 май 1944 г. И като че ли наистина се канят да направят това. Но и този срок заради поредните if (ако) е отложен за

 

6 юни 1944 г.

 

   Нека посочим къде по това време са вече съветските части! Вече отдавна е свалена блокадата на Ленинград, освободени са повече от две трети от окупираните територии, на 2 април ние вече навлизаме в Румъния и последната излиза от войната, на 8 май навлизаме в Чехословакия, водим бойни действия на територията на Полша с излизане на границите на Източна Прусия, наближава излизането от войната на Финландия. При постигнатите темпове на настъпление на Съветската армия, пред съюзниците явно се изправя въпросът: да не закъснеят за превземането на Берлин? Току виж, както е тръгнало, Съветската армия може да се окаже не само в Берлин, но и в Париж! И тук «доблестните» съюзници правят оперативната сметка, че пътят от Италия до Берлин е 1200 км., от Балканите - 1700 км., а от Североизточна Франция, както им посочваше Сталин, само 600 – 700 км.. Чак тогава те най – после казват: ха сега! И набелязват десант на американски корпус в Северозападна Франция на брега на Нормандия. Това се случва на 6 юни. При това тук те разполагат с огромно числено превъзходство в жива сила и техника. Ако на съветско – германския фронт немците са имали 235 дивизии, то на Западния фронт те са имали само 65. Загубите на Изток са били 917 хил., а на Запад – 293 хил. Всичко това е позволило на англосаксонците реално и достатъчно бързо да се предвижат напред и вече в началото на септември да достигнат границите на Германия. Сега вече им се струва, че до целта остава още съвсем малко, но се препъват в камък, който неочаквано и твърде лошо спъва победното им настъпление. Този камък се нарича

 

Ардени.

 

   Немците съвсем не се канят да бездействат и спокойно да изчакат, докато ги обкръжат - макар и от Запад, противникът си е противник. Без дори да разполагат с числено превъзходство, те съумяват да съсредоточат ударна групировка на тесен участък от фронта в Ардените. Изпращайки я на бой, в Берлин смятат за възможно да се стигне до Антверпен, да се притисне северното крило на съюзниците и така да се отхвърли в морето. А по нататък плановете на Хитлер стигат до там, че след такова тежко поражение САЩ и Великобритания ще се откажат от продължаване на войната и ще тръгнат към сключване на компромисен мир. На 16 декември немците преминават в настъпление, разкъсвайки фронта на участък от 80 км, като острието на клина се забива в западна посока на 90 км. В щабовете на противника настъпва паника. Чърчил се обръща към Москва за незабавна помощ. Вярно на своя съюзнически дълг, съветското командване съкращава сроковете за началото на своето настъпление в Полша на 12 януари. При първите известия за ударите на Червената армия хитлеристите напълно прекратяват всички активни действия на Запад, като прехвърлят оттам на Изток практически всичките си боеспособни дивизии. Към края на януари 1945 г. съветските войски изминават с тежки боеве пътя от Висла до Одер, в които Вермахтът загубва 500 хил. души. За месец от операцията в Ардените – 68 хил. Съюзниците загубват там 160 хил. Души. Войната отива вече към своя финал, а фашистка Германия – към неизбежен край и позор. Идва и времето, за да се направи и равносметка за дадените

 

 загуби.

 

Какво показва многократното смятане и пресмятане на нашите безвъзвратни загуби? На съветско – германския фронт са загинали 8 668 400 души. Заедно с мирното население – 27 мил. души. Безвъзвратните загуби на Германия с нейните съюзници са 8 649 500 души. Това е много, твърде много. Но както и горчиво да звучи, все пак е обяснимо и разбираемо: двете страни 4 години са воювали активно, обилно проливайки своя и чужда кръв. А ето загубите на истински «демократично издигнатите» последователи на доктрината на Труман, «точно навреме» и «точно на нужното място» включили се във войната. САЩ – 405 хил., Великобритания – 375 хил., Франция – 500 хил.. Както се казва в такъв случай, опитайте се да видите разликата. Съпоставянето на тези цифри и определя ЦЕНАТА НА ОТКРИВАНЕТО на Втория фронт. Още веднъж ще напомним, както писа за това Сталин: «Не бива да се забравя това, че става дума за запазването на живота на МИЛИОНИ в окупираните райони на Западна Европа и Русия и за съкращаване на колосални жертви на съветските армии, в сравнение с които жертвите на англо – американските войски са неголям част». Казано беше черно на бяло още на 11 юни 1943 г. А се предлагаше на вниманието на западните съюзници още в 1941 г. Животът на колко хора можеше да се спаси и запази! Колко МИЛИОНИ! Но съюзниците действаха възможно най-близко до доктрината на Труман :                       « Нека да се убиват колкото се може повече…». Ето такава е историята. И такава е истината, господа либерали и «демократи». А за да завършим темата за Втория фронт, жертвите и военните загуби, ще ви «подарим» в заключение цитат от толкова скъп за вас западен идол - антисъветчикът Чърчил. Той произнася със сълзи, стичащи се по бузите му, в същата тази 1943 г.: «Аз ставам сутрин и се моля за Сталин – да е жив и здрав. Само Сталин може да спаси света». А се говори от вас, че сме победили въпреки Сталин и всички жертви на войната се преписват главно на него. Да, ние победихме, но не въпреки Сталин, а въпреки такива, като Труман и Чърчил, на съвестта на които са милионите хора, загинали в така дългоочакване на откриването на Втория фронт!

 

Курсивът е на автора

 

 

 * «Кой със сълзи на очите» - фразата е взета от песента «День Победы»

** «Ще се приземят край масата» - фразата е взета от песента към кинофилма «Небесный тихоход» - 1945 г., СССР

*** Унти – високи топли кожени ботуши

**** Боне – в случая кожен шлемофон

 

Източник: http://www.sovross.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=57091

 

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org