Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

 

Освиенцим. 40 хектара смърт


Андрей Румянцев

Точно преди 62 години съветската войска пристигна в полското селище, за ужасите на което се разпространяваха само слухове. Надписът над входа на концлагера Освиенцим гласял: “Трудът ви прави свободни”.

“Докараха ви тук не в санаториум, а в немски концлагер. Помнете, от тук има само един изход – през комина на крематориума”. Гласът е на заместник коменданта Фрач – това е първото нещо, което чул в Освиенцим Тадеуш Соболевски, когато попаднал в лагера и от 17-годишен младеж се превърнал в затворник № 23053.

До преместването му в Бухенвалд той прекарал тук две години, но в този есенен ден на 1941 година на него му стигнали само няколко минути, за да разбере: гимназията, любовта към родителите, обикновеният живот – всичко е в миналото.

“Готвехме супа за затворниците, естествено, без мазнина и месо. Когато носехме пълния котел, чорбата се разливаше, - спомня си бившият затворник на Освиенцим Тадеуш Соболевски.
- Аз съм виждал как хората лижеха земята, ако капнеше капка. Сега това е трудно да си представиш, но есесовците даже биеха за това гладните хора. Нашият най-голям проблем тук беше гладът”.

В началото на 1944 –та райхсфюрерът на СС Хенрих Химлер издал заповед да се построи в Освиенцим лагер за участниците в полската Съпротива. Но скоро това станало малко. На конференция до Берлин Хитлер разпоредил: “еврейският въпрос” да се реши окончателно. По това време вече бушувала войната със Съветския Съюз, враговете на Третия райх ставали все повече. Ето тогава се появил Освенцием, който ние знаем, - 40 хектара смърт.

Пред инженерите поставили задачата: нужен е крематориум, защото иначе телата на загиналите създават твърде много проблеми. Инженерите пресметнали: три пещи, въглища, натоварване 24 часа в денонощието. Те дали отговор: може да се изгорят 340 човека в денонощие. Началството благодарило на инженерите, но поставило нова задача – да се увеличи производствената мощност.

Зад огромните музейни стъкла – два тона човешки коси – това, което не са успели да използват.Лагерът ги продавал по 50 пфенинга за килограм. Промишлеността ги изкупувала охотно – получавали се евтина здрава тъкан и върви.

По това време други експериментирали с газ, наричали го “Циклон-Б”. “Тук бяха убити с газ наведнъж 900 съветски военнопленници през есента на 1941 година. Подаваха го през отвор в тавана. А хората не знаеха къде отиват. Казваха им да се съблекат за санитарна обработка. Но след това, когато за първи път пуснаха газа, есесовците проверяваха живи ли са пленниците или не. Те вземаха гвоздей и мушкаха тялото, за да установят настъпила ли е смъртта или не’, - разказва Тадеуш Соболевски.

“На Източния фронт, когато работите на немците станаха зле, цялата си злоба есесовците изляха върху руснаците. Те бяха дванайсет хиляди, а останаха, може би, шейсет човека. Имаше, например, такова наказание: отваряха вратите на бараката от едната и от другата страна, а беше зима и затворниците стояха голи. С маркуч надзирателите ги поливаха със студена вода”, - въздъхва друг бивш затворник от Освиенцим.

Съветските войници освободили Освиенцим на 27 януари 1945 г. Там били останали по-малко от седем хиляди човека. Немците разрушили всичките пет крематориума, газовите камери, а по-голяма част от затворниците откарали. Тези, които останали, говорят: ние вече не сме хора, след всичко това, което преживяхме тук.

“На наровете спяха, опитайте да си представите, по шест човека. През зимата много – това е страшна истина – не се задържаха. И всичко течеше от горните нарове на долните. А да се отиде в тоалетна през нощта беше кошмарно. Надзирателите биеха хората, защото имаха инструкция: нужниците трябваше да бъдат чисти”, разказва Тадеуш Соболевски.

Почти 30 милиона туристи са посетили това мрачно място, където, по различни данни, са били убити от един до един и половина милиона човека, основно евреи. Комендантът на лагера Хес беше съден през 1947 г. във Варшава. Беше осъден на смърт. В заключителното си слово Хес казал: “Заповедта за унищожаване на хората беше чудовищна, но тогава за това аз не се замислях. Аз получих заповед и бях длъжен да я изпълнявам”.

Превод по: http://www.vesti7.ru/news?id=5483