Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 
 
 

 

Брояч на посещенията

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Освиенцим


Няколко портрета на фона на бодливата тел.

Освиенцим е бил най-големият лагер на унищожението, наричали го фабрика за смърт, конвейер за смърт, машина за смърт. Както и всяко определение, тези - далеч не са пълни. Преди всичко Освиенцим бил населен с хора. Фактически в полска Силезия на няколко хиляди хектара била изградена най чудовищната държава в света с население няколко милиона души, от които оцелели по-малко от три хиляди, със своя ценностна система, икономика, органи за управление, управители, палачи, жертви и герои. Кои са били тези хора, организирали тази държава на смъртта, и кои са им се противопоставяли?

Палачите

Едва ли им помнят лицата. Защото те са имали най-обикновени човешки лица. Те се усмихвали в обективите на камерите, снимайки се на фона на убитите от тях хора. Те носели бели халати или армейска униформа, станала привична за погледите на жителите на Европа. След арестуването им охотно отговаряли на въпросите, подробно разказвали за това което са видели и чули. Своето участие в масовите убийства и издевателства обяснявали със заповедите им и с желанието им да помогнат за процъфтяването на Третия райх. Те просто изпълнявали своята работа, тежка мръсна работа, която им поръчал любимия фюрер. Ето само някои от тях, които считали, че да изпращаш в газовите камери старци, жени и деца, да правиш опити над живи хора, да мориш от глад стотици хиляди нещастници - това е просто работа.

Рудолф Хес

Рудолф Хес
Рудолф Хес в съда

Комендантът на концентрационния лагер Аушвиц-Бирхенау Рудолф Франц Фердинанд Хес е роден през 1900 година в Баден-Баден. На 15 години отишъл на фронта, през 1922 г. станал член на нацистката партия, пет години бил в затвора за политическо убийство.През 1933 г. станал член на СС. Служил в лагерите Дахау и Заксенхаузен, докато през 1940 г. Химлер му предложил да възглави новия концентрационен лагер, строящ се недалеко от полския град Освиенцим.

Хес се заел с работата с настървение. По-късно в спомените си той се жалвал от тъпотията и мързела на своите подчинени, като сам ходел за продукти за охраната на лагера и затворниците, крадял километри бодлива тел, които началството забравило да изпише за лагера и едва ли не сам мъкнел дъски.
Хес бил първият, който провел изпитанията на газа Циклон В на затворниците. През лятото на 1941 г. Химлер съобщил на Хес за приетото "окончателно решение на еврейския въпрос" и Хес започнал да превръща лагера във фабрика на смъртта. През септември 1941 г. в Аушвиц пристигнала първата група съветски военнопленници. С тях комендантът провел първия опит по използване на газа Циклон В.

Аз разбрах,че от Освиенцим може да стане нещо полезно само благодарение труда на всички,започвайки от коменданта на лагера и завършвайки с последния затворник…Обаче още в първите месеци и даже седмици аз забелязах, че моята добра воля, моите благи намерения се разбиват, натъквайки се на съпротивата на болшинството офицери и войници от СС, намиращи се в мое подчинение, поради низките човешки качества. Със всички възможни начини аз се стараех да убедя служителите си в правотата на своите замисли, опитвах се да им обясня, че само чрез обща работа, нашият колектив ще може да постигне добри резултати, че само при такива условия работата може да бъде плодотворна и ние ще съумеем да изпълним поставената пред нас задача.
Рудолф Хёс, комендант на лагера Аушвиц-Биркенау


Впрочем успехите на коменданта не свършват само с газовите камери. Възглавяваното от него предприятие носело на Германия два милиона марки ежемесечен доход. Всеки ден в за германската банка се отправяли не по-малко от 12 килограма злато, иззето от затворниците. В самия лагер царял тотален отчет и контрол. Затворниците се преброявали няколко пъти в денонощието. Ако някой от затворниците умирал на работа извън лагера, другарите му били длъжни да донесат трупа. В стопанството на Хес не пропадало нищо - пещите работели с пълна мощност без прекъсване, с праха на затворниците торели земята, от косите им правели матраци за немските подводници. В антикварните магазини се изпращали всички ценни дреболии, които вземали от затворниците.
В края на 1943 г. ръководството на Третия райх отбелязало старанията на Хес, като го назначили за главен инспектор на концентрационните лагери.
След освобождаването на лагера от съветските войници Хес избягал, като се укрил в Германия под името Франц Ланг. Бил арестуван от съюзническите войски през 1946 г. и предаден на полските власти за съд. Комендантът завършил живота си на построена специално за него бесилка пред вратите на една от газовите камери.

Йозеф Крамер

Акцията беше проведена в блок 11. Аз надянах противогаза и лично наблюдавах убийството. Длъжен съм да признаяя, че след процедурата изпитах облекчение: скоро ние трябваше да започнем масово унищожение на евреите, обаче нито Айхман, нито аз нямахме понятие, как да организираме това най-добре. Ние бяхме уверени, че газовата камера е най-доброто решение, но не знаехме какъв газ е най-добър за това. Сега ние не само получихме газ, но и разбрахме как правилно да провеждаме процедурата.
Рудолф Хес, из спомените му.


Йозев Крамер, или "Чудовището от Белзен", успял да поработи под началството на Хес "само" половин година. Хауптщурмфурер Крамер оглавявал лагера Аушвиц-II или Бирхенау, считан за главен лагер на унищожението. Именно жената на Крамер се гордеела със своите аксесоари - в частност, чантичката с татуирана човешка кожа.
Крамер е роден през 1906 година в Мюнхен, влязъл в нацистката партия на 31 години, а на 32 години вече бил заместник комендант на Дахау. С особено старание се грижел за газовите камери и пещите на крематориума. През декември 1944 г. го преназначили за комендант в Берген-Белзен.
През април 45-а Берген - Белзен бил освободен от британските войски, Крамер бил арестуван и заедно с 44 от подчинените му го предали на съда. "Чудовището от Белзен" осъдили на смърт чрез обесване. Присъдата била приведена в изпълнение на 12 декември 1945 г.

Мария Мандел

Началничката на женския лагер Биркенау в момента на назначаването й била на 30 години. Колегите й я описвали като извънредно умен и предан на делото специалист. Затворниците я наричали чудовище, изпитващо искрено удоволствие от процеса на подбиране на затворници, особено на деца, за изпращане в газовите камери. Едно от тези деца тя даже взела под свое покровителство- глезела харесалото й се дете, но когато й омръзнало го внесла в списъка за унищожение.
Именно Мандел организирала лагерния оркестър, посрещащ измъчените хора на вратата на лагера с весела музика. Под звуците на музиката се извършвала селекцията, музиката съпровождала признатите за негодни за работа до газовите камери. През 1944 г. Мандел била преместена в концлагера Мулдорф, където прослужила до май 1945 г.
През август 1945 г. Мариа Мандел арестували, след две години началничката на женския лагер осъдили на смърт.

Ангелът на смъртта Йозеф Менгеле...

Кой и кога е нарекъл така Йозев Менгеле е неизвестно. Известно е, че Менгеле не е попаднал в списъка на 23 лекари, съдени на Нюрнбергския процес. На тях са били предявени обвинения в провеждането на безчовечни опити над хиляди затворници. Петнадесет от лекарите били признати за виновни. Седем ги очаквала смърт, осем прекарали дълги години зад решетките. Йосев Менгеле спокойно доживял на свобода до 1979 г.
Оръженосецът от Бавария започнал своята кариера във франкфуртския Институт по наследствена биология и расова хигиена под ръководството на генетика Отмар фон Фершуер., "прославил се" със своя труд за расовата непълноценност и потенциалната опасност от евреите. Старателният студент го интересували преди всичко антропологията и генетиката. Той публикувал няколко статии, защитил дисертация. През 1933 г. Менгеле сменил белия халат с военна униформа. Прекарал известно време на Източния фронт в състава на частите Waffen SS, бил ранен, произведен в хауптщурмфюрер и го отправили да служи в Аушвиц.
Според възпоминания на "колегите", в лагера го срещнали като герой. Менгеле се занимавал с първоначалната селекция на затворниците, без сянка съмнение изпращал хиляди хора направо в газовите камери, след това подбирал затворници за различни експерименти, възглавявал изследванията и сам провел хиляди опити над живи хора.

Йозеф Менгеле
Йозеф Менгеле

Сред темите, от които се интересувал любознателният доктор, били присаждането на органи и тъкани, операциите по смяна на пола, изследвания в областта на ограничаване на раждаемостта на "непълноценните" раси и увеличаване плодовитостта на немкините. Особено го занимавали близнаците - за тях Менгеле разработил специална програма за изследване, която продължавала да действа даже след смъртта на изследваните. Няма точни данни за броя на подопитните на Менгеле, но е известно, че от три хиляди деца, подбрани за експерименти са останали живи по-малко от 200.
Опитите се провеждали върху живи хора, без каквато и да е анестезия. Менгеле присаждал на хората органи от животни и документирал мъчителната смърт по време на отхвърляне на присадените органи. След редица опити дошъл до извода, че най добрият способ за ограничаване на раждаемостта на нисшите раси е кастрацията и направил няколко стотици операции, за да разработи най-ефективната и бърза методика. За потвърждаване на хипотезата за възможността за изменение на цвета на очите на евреите той въвеждал различни химически оцветители в очните ябълки на затворниците и направил заключение, че да се направи ариец от евреин е невъзможно.
Според думите на колегите му "Ангелът на смъртта" бил приветлив, приятен при общуване, чистоплътен, не крещял на децата, често се усмихвал, а в минутите на скука обичал да отива в бараката, където бил женският лагерен оркестър, за да послуша класическа музика.
Менгеле избегнал ареста. През 1947 г. той се прехвърлил в Южна Америка, живял в Парагвай и Бразилия и умрял през 1979 г. - по време на къпане получил удар и потънал. Между впрочем, даже през 1985 г. мнозина подложили на съмнение факта за смъртта на Менгеле, твърдейки, че за пореден път му се удало да се укрие.

Карл Клауберг

Карл КлаубергКарл Клауберг считали за медицинско светило. До началото на войната той бил известен гинеколог, професор в университет. През 1942 г. за продължаване на изследванията пристигнал в Аушвиц, където получил за свое пълно разположение барака номер 10 в женския лагер,
Съгласно документите, провеждани са опити върху няколко хиляди еврейки и циганки. Жените били подлагани на мъчителни процедури - Клауберг извършвал ампутация на матката, занимавал се със стерилизация на жените чрез облъчване с рентгенови лъчи, изучавал действието на различни химически препарати по поръчка на немски фирми. След опитите жените ги чакала газовата камера.
Клауберг не успял да се укрие, арестували го, съдили го в СССР и го осъдили на 25 години затвор. Обаче след седем години докторът бил помилван и изпратен в родината си. Със завръщането си Клауберг организирал прес-конференция, на която заявил за своите успехи по време на работата си в Освиенцим. След като няколко оцелели затворнички изразили своя протест, Клауберг бил арестуван повторно, но не доживял до съда - умрял в навечерието на началото на процеса през 1957 г.

Герта Оберхойзер

Герта ОберхойзерЕдинствената жена, на която били предявени обвиненния за опити над хора била Герта Оберхойзер. Тя изучавала усложненията при лекуване на бойни рани. По време на опитите, при които се симулирали военни условия, в раните на затворниците вкарвали странични предмети - мръсотии, стъкло, насекоми. Освен това, Герта Оберхойзер изпитвала най-силни транквилизатори върху деца, назначавала смъртоносно доза от препаратите.
След войната Оберхойзер съдили, била призната за виновна и я осъдили на 20 години затвор. Обаче била освободена през април 1952 г., след което продължила медицинската си кариера. Лицензът й бил отнет едва през 1958 г.

Йохан Паул Кремер пристигнал в Аушвиц през 1942 г. Кремер заменил заболял лекар и престоял в лагера по-малко от три месеца. В задълженията му влизало приемането на заболели затворници, които се опитвали да бъдат освободени от работа и да постъпят в лазарета. На болшинството от тях Кремер предписвал смъртоносни инжекции. Преди смъртта им той разпитвал затворниците и ги фотографирал. Освен това наблюдавал масовите убийства в газовите камери и записвал наблюденията си в дневник. Един от записите гласи: "За първи път присъствах на специална акция. Дантиевият ад е комедия в сравнение с това, което видях. Не напразно лагерът Аушвиц са нарекли лагер на унищожението!".

Герои и жертви

За съжаление, имената на хората, съумели не само достойно да преживеят в лагера на смъртта, но и да се съпротивляват, да се опитват да спасят други затворници, ние никога няма да узнаем. Известно е, че в лагера е било организирано Съпротивително движение, затворниците подменяли отличителните знаци, опитвайки се да отсрочат гибелта на другарите си по нещастие, подхранвали децата и отслабналите.
В архивите на Аушвиц са останали свидетелства за два случая на въоръжена съпротива. На 7 октомври 1944 г. около 600 евреи подпалили една от постройките на територията на лагера, изгорили охраняващите ги немци и се опитали да избягат. Почти всички били заловени и убити. След няколко седмици 70 съветски военнопленници съборили вишката, убили надзирателите и избягали. Според някои сведения, на петима се е удало да се спасят. Имената им останали неизвестни.
Неизвестно е останало и името на един лагерен доктор, който поставил Хипократовата клетва по-високо от нацистката диктрина. В някои документи този човек фигурира под името доктор Ернст Б. Той, за разлика от своите колеги, се отклонявал от участие в провеждането на опити над хората, опитвал се да лекува затворниците, освобождавал ги от работа.След войната благодарение на многочислените свидетелства на бивши затворници бил напълно оправдан пред съда.
Името на жената, оглавявала няколко месеца женския оркестър в лагера Биркенау, почти нищо не говори на съвременика. Випускницата на Парижката консерватория Алма Розе била племенница на Густав Малер и талантлива цигуларка. През 30-те години Алма дирижирала известния в Европа женски оркестър” Девойки на виенския валс”.
Оркестърът в Освиенцим бил създаден по инициатива на началничката на женския лагер. Наистина, Мария Мандел предпочитала маршове, затова отначало била организирана маршова капела. След известно време в оркестъра дошла Алма Розе. Благодарение на усилията й след няколко месеца оркестърът представлявал единна група в състава на която влизали 30 изпълнители, 5 певици, 8 преписвачи на ноти – пришелци от Германия, Франция, Белгия, Холандия,Унгария, Гърция, Полша, Русия и Украйна.
Оркестърът свирел върху платформа при приемането на нови затворници, по време на селекция, на сутрешна и вечерна проверка, а понякога и през нощта – за коменданта или надзирателите. Свирели и за доктор Менгеле.
Алма Розе умряла през 1944 г. – според една версия, тя се разболяла, а според друга – била убита.

Оскар Шиндлер

Оскар Шиндлер
Оскар Шиндлер на една маса с офицерите от Райха

Шиндлер , работил за германското разузнаване, дружил с гестаповци, бил пияница, бонвиван, лъжец, играч, с лъжа завладял една еврейска фабрика и получил от нея милиони марки печалба – такъв бил човекът, който станал единствената надежда за хиляди полски евреи, които казвали: “Ние сме евреите на Шиндлер”.
Оскар Шиндлер вземал в своята фабрика само евреи- удало му се е да убеди Гестапо, че евреите са най-евтината и квалифицирана работна ръка. Във фабриката на Шиндлер охраната е трябвало да бъде навън, никой от надзирателите нямал право да престъпва прага на предприятието, затворниците не биели, порционът им бил направен от разчета 2000 калории на ден. Практически всяка нощ стопанинът прекарвал във фабриката, за да предотврати внезапното появяване на Гестапо. Той фалшифицирал данните за своите работници – старците записвал като 20-годишни, юристите и музикантите като квалифицирани работници и механици.
Удало му се невъзможното – когато 300 жени от неговото предприятие били отправени в Аушвиц, той съумял с подкуп и шантаж да ги отведе от тук. Това бил единственият транспорт с живи хора, напуснали някога Аушвиц.
Чрез усилията на Шиндлер били спасени 1200 евреи. Сега потомците на “евреите на Шиндлер” наброяват повече от 7000 човека. Оскар Шиндлер умрял през 1974 г. Той пожелал да бъде погребан в Йерусалим. Завещанието му било изпълнено.

Само факти

Затворниците
Освободените от Освиенцим затворници

Лагерът Аушвиц заемал територия от 4675 хектара, на която се намирали 40 лагера. В шестотин и двадесетте бараки на на лагерите в Освиенцим имало постоянно от осемдесет хиляди до двеста и петдесет хиляди затворници.
Първите затворници се появили в Освиенцим през 1940 г. От пристигналите тогава в лагера 728 жители на Краков не останал жив нито един.
На 23 септември 1941 г. в Освиенцим били доставени първите съветски военнопленници. Всички те били унищожени в газовите камери.
Според различни оценки в Освиенцим за загинали от един милион и половина до три и половина милиона човека, сред които – повече от милион и двеста хиляди евреи, сто и четиридесет хиляди поляци, двадесет хиляди цигани, десет хиляди съветски военнопленници и десетки хиляди затворници от други националности.
По време на настъплението на съветските войски на 18 януари 1945 г. 58 хиляди трудоспособни затворници били откарани в Германия. Болшинството от тях загинали в лагерите Заксенхаузен, Берген-Белзен и други.
На 27 януари войските от 1-и Украински фронт под командването на маршал Конев освободили останалите живи в концлагерите затворници и концлагеристи. Те били по-малко от три хиляди.

Николай Гротовски
Превод Михаил Кръстев