Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 



 

Зловещата “перла” на нацизма

60 години от освобождението на концлагеристите от Освиенцим – страшният лагер на смъртта

                                     Велко ВълкановПроф.Велко Вълканов
почетен председател на БАС

На 27 януари се навършват 60 години от деня, в който Съветската армия, преследвайки немскофашистките войски, достига до страшния лагер на смъртта – Освиенцим/Auschwitz, за да даде на концлагеристите най-важното благо на човека – свободата.

По този повод на 27 този месец в Освиенцим ще се състои траурно тържество, в което ще участват държавните глави на Русия, Германия и на
редица други държави. На този ден човечеството ще отдаде почит на милионите човешки същества, станали жертва на най-опасната социална
язва – фашизма.

Освиенцим е символ на цялата система от концентрационни лагери, съществувала в хитлеристка Германия. Първите лагери са изградени
веднага, след като Хитлер идва на власт. Дахау, Бухенвалд, Равенсбрук, Захсенхаузен, Флосенбург, Матхаузен – това са само някои от имената
на концлагерите, които продължават да извикват мъчителни възпоминания у милиони хора.

Лагерите са замислени като ефикасно средство за потискане и унищожаване на политическите противници на нацизма. В тях най-напред са
изпратени комунистите, след това идва ред на социалдемократите, на профсъюзните дейци, на пацифистите. Не са пощадени много от
представителите на католическата църква. С особена ожесточеност са преследвани евреите. Те са предмет на специално разработена програма
“Окончателно решение на еврейския въпрос”, в изпълнение на която загинаха близо 6 милиона евреи. Не са пощадени циганите – те също
биват поголовно унищожавани. Славянските народи – поляци, украинци, руснаци и др. - са обявени за непълноценна раса и сведени до
положението на “тор” за германското цвете.

След нахлуването в Полша на нейна територия също са изградени шест концлагери, между които Освиенцим, Треблинка, Майданек,. Това са
все лагери на смъртта. В Треблинка са унищожени над 600 хиляди, а в Майданек 250 хиляди евреи, поляци, съветски военнопленици,
участници в съпротивата. В тези лагери намират смъртта си и българските евреи - евреите от намиращите се под българска юрисдикция
Беломорска Тракия и Македония. (От всичките тези над 11 хиляди български евреи се е върнал жив само един.)

Сред всички тези страшни лагери на смъртта лагерът край полското градче Освиенцим заема все пак особено място – просто защото е
най-страшният от тях. Той е зловещата перла във веригата от нацистки концлагери. Създаден през 1940 г. по заповед на Химлер, той
просъществува 1778 дни и нощи – 1778 дни и нощи, изпълнени с очакване на неизбежната смърт. В него смъртта бива произвеждана в
индустриални количества. Денонощно работят газови камери и крематориуми Докато в някои от другите лагери концлагеристите биват
използвани и като работна ръка във военната промишленост и поради това имат някакъв шанс да оцелеят, в Освиенцим те нямат друго
предназначение освен едно – да бъдат унищожени. По непълни данни в лагера Освиенцим са загинали общо около 4 млн. души – едни убити,
други умрели от глад и болести. В този лагер “работи” и чудовището д-р Менгеле, който прави своите “опити”, разсичайки живи тела.

27 януари трябва да е ден не само на възпоминание на жертвите от фашизма. Той трябва да е и Ден на благодарност на антифашистките сили,
които разгромиха немския фашизъм и неговите съюзници в отделните страни, включително и в България. Той трябва да е най-после и
Ден-предупреждение. Фашизмът продължава да е актуална опасност за човешкия род В променени форми, но с непроменена същност
фашизмът застрашава не само отделни страни и народи, а цялото човечество. Фашизмът ще става дори все по-опасен, защото ще използва все
по-съвършени технологии за овладяване и контролиране на човешкото поведение. Но както някога, така и днес ние трябва ясно и решително
да кажем “Фашизмът няма да мине!”

6 януари 2005 г.