Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 

 

Непоследователност.

Пируети, които отново отвеждат до
Соломон Паси


проф. Велко Вълканов


Драмата в Ирак се задълбочава. Нараства съпротивата на иракския народ срещу намиращите се на негова територия чужди войски. За него те са окупатори, които трябва да бъдат прогонени от страната със силата на оръжието. Срещу нашественика се води с цялата ожесточеност масова партизанска война, която непрекъснато взема своите жертви. Жертви – вече шест мъртви! - даде и българският военен контингент в Кербала. Без съмнение жертви ще продължат да бъдат давани. Докато не приключи една война, жертвите са неизбежни.
Водените от САЩ “миролюбци” са стъписани. Първи осъзнаха абсурда на своето участие в окупацията на Ирак испанците. Правителството на Сапатеро разпореди незабавното изтегляне на войските си от Ирак. Започнаха да изтеглят войските се и други държави. Дори в Англия - най-верният съюзник на САЩ – назрява бунт срещу Тони Блеър, който вече изживява сериозна тревога във връзка със своето политическо бъдеще. В самите Щати преобладава вече броят на гражданите, който не одобряват иракската политика на президента Буш.
В България отношението към войната в Ирак остава непроменено. Всички парламентарно представени партии заявиха своята вярност към първоначално заетата позиция – пълна подкрепа на предприетата от САЩ война срещу Ирак. Такава подкрепа обявиха и партиите от Коалицията за България. Наистина в поведението на Коалицията можем да открием някои нюанси, но те в крайна сметка не водят до съществено друго отношение към позорната война. Политиката на Коалицията за България е без съмнение твърде непоследователна.

Пируетите, до които тя прибягва, отново я отвеждат до Соломон Паси - този символ на националното предателство..

На своето заседание в Рибарица парламентарната група на Коалицията за България се ориентира към безусловната подкрепа на проектираната от САЩ война срещу Ирак – подкрепа дори и в случай, че войната не получи санкцията на Съвета за сигурност.
Няколко дни по-късно – на пленум на Висшия съвет на БСП – заетата позиция бе съществено коригирана. Прието бе решение, съгласно което Коалицията за България ще подкрепи войната срещу Ирак само ако Съветът за сигурност я санкционира. От това без съмнение правилно решение следва, че ако САЩ започнат войната срещу Ирак, без да имат съответно решение на Съвета за сигурност, Коалицията за България няма да я подкрепи. Но Коалицията за България не остана вярна на заложената в собственото й решение логика. САЩ започнаха войната срещу Ирак, без да имат санкцията на Съвета за сигурност, а Коалицията за България, въпреки това, се обяви в нейна подкрепа. Нещо повече. Нейните депутати – с изключение на няколко достойни мъже – гласуваха за изпращането на български военен контингент в Ирак, за да бранят там не естествено българските национални интереси, а интересите на американските корпорации.
Не съм догматик, неспособен да разбере необходимостта от промяна в една предварително заета позиция. Не бива да има позиция, която да не може да се промени в името на правото и справедливостта. Но войната на САЩ не бе съгласувана нито с правото, нито със справедливостта.
Започната без санкцията на Съвета за сигурност, войната на САЩ срещу Ирак се оказа без своите правни основания. Тя бе следователно една агресивна, т.е. престъпна война, за която следва да се отговаря пред Международния наказателен съд. Тази война бе лишена и от своите фактически основания. Тя бе започната под претекста, че Ирак разполагал с оръжия за масово унищожаване. Но това се оказа една голяма лъжа – и досега не са намерени и очевидно няма да бъдат намерени никакви такива оръжия.
Пита се при това положение на какво правно и морално основание Коалицията за България се отрече от своята първоначална позиция, за да застане в безусловна подкрепа на осъдителната във всяко отношение война на САЩ срещу Ирак. Възможният отговор в никакъв случай не е ласкателен за нея.
Подчертано непоследователна е и позицията на президента Георги Първанов.
Наблюдавайки ескалацията на въоръжената съпротива срещу окупационните сили в Ирак, президентът Първанов прави вярната констатация, че там обстановката е вече качествено променена: там се води война. От вярната констатация той прави и първия верен извод: за участието на нашия военен контингент в Ирак необходим е нов мандат. Така е.
Нашият военен контингент бе изпратен в Ирак с мандата да участва “в следвоенното възстановяване и стабилизиране на Ирак.” (Вж. решението на НС от 29 май 2003 г.) Неговите функции са следователно – от гледна точка на гласувания мандат - съзидателни и административно-охранителни. Мандатът не предвижда нашите войници да участват в бойни акции срещу действащите в Ирак партизански части. Те са изпратени там не за да водят война, а за да осигурят мирния живот на гражданите. По силата на обстоятелствата нашият военен контингент започна да участва в бойни действия, т.е. в разгърналата се в Ирак същинска война срещу окупаторите. За участие във война обаче той няма мандат. Следователно, ако искаме да остане в Ирак, за да води там война в името на някакви благородни цели (каквито цели някои лица искат да предпоставят), военният ни контингент трябва да получи нов мандат - мандат именно за воденето на война. Не се ли даде нов мандат, т.е. мандат, съответен на фактически изпълняваните от контингента ни бойни действия, тогава – такъв е изводът, който трябва да се направи – този контингент се оказва без мандат изобщо, т.е. без правно основание за пребиваване в Ирак. Оттук произтича и следващият извод: няма ли мандат (правно основание) за пребиваването си в Ирак, военният ни контингент следва да бъде изтеглен.
И тук се прояви непоследователността на президента Първанов.
Нов мандат, както знаем, не бе гласуван. Трябваше тогава да се очаква президентът Първанов да направи произтичащата от логиката на собственото му предходно поведение стъпка – да поиска изтеглянето на военния ни контингент от Ирак. Той обаче не направи това. Напротив, облече камуфлажните дрехи, превърна се в един от “нашите славни рейнджъри”, замина за Ирак и там обяви: оставаме в Ирак. За да няма недоразумения, той изпрати до президента Буш и “докладна записка”, в която го увери, че няма да се изтегляме от Ирак.
Не разбирам тази позиция на президента Първанов. Доколкото я разбирам, не я одобрявам. Мога да си представя, че в някои случаи той няма да има възможността да избира своето поведение. Но мисля, че в случая той можеше най-малкото да се въздържи от тази показна активност. Тя оскърбява не само неговото достойнство, но и моето достойнство, достойнството ми на гражданин на една суверенна държава.


Вижте Кобурга: мълчи си човекът. Очевидно добре знае цената на мълчанието.

 

 


1 май 2004 г.