Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

Интернет и расистката пропаганда

Днес, когато военните конфликти и огромната разлика в стандарта на живота заставят милиони хора да напуснат страните на “третия” свят и да се преселят в страните на “първия”, се предизвиква проблем създаващ междунационални напрежения, станал актуален не само за Европа, но и за Русия. В тази ситуация наддигнаха глави ултрадесните националистически и неофашистки движения – от улични младежки банди до привърженици на полусолидни политици, като Хайдер и Льо Пен.

За щастие тяхната дейност активно не се приема от страна на болшинството хора. Шествията на неонацистите на Запад се съпровождат от контрадемонстрации, превъзхождащи фашистките по броя на участниците десетки пъти. Неонацизмът се сблъсква с различни видове съпротива – от “групи за натиск”, изискващи от политиците възбуждането на углавни дела за престъпления на расова основа, до обединяването на младежите и емигрантите, осигуряващо улично противопоставяне на расистите. В Европа новото антифашистко движение е примерно на тридесет години, в Русия се заражда само преди няколко години.
Проблемът с нацистката Интернет - пропаганда в страните от Запада се обсъжда много широко – търсещите машини намират десетки публикации по тази тема. Да разгледаме ситуацията в Русия.
Първа мрежа в нашата страна беше Фидо. Расистката зараза пусна там корени достатъчно бързо: още в средата на деветдесетте съществуваха електронната организация (ео) РНЕ, национал-болшевистката и няколко други откровено расистки ео. В различните крупни системни единици на Фидо гледната точка върху този проблем беше различна, така че едни ео се унищожаваха, други живееха припявайки, до едни редови ползващи Фидо те достигаха, до други – не.
Расистките уеб - сайтове в Рунет (съкращение на руската Интернет мрежа) могат условно да се разделят на две принципно различни категории – “пионерски” и “сериозни”. Първите обикновено се правят на безплатни хостинги от 12-14 годишни подрастващи. Тези сайтове изобилстват с грешки, изпъстрени са със свастика и портрети на Адолф Хитлер, а 99% от контекста им е откраднат от други сайтове. Такива продукти на пубертетното творчество живеят кратко – до тогава, докато някой уеб - сърфиращ не напише до службата поддържаща съответния хостинг.
За съжаление, това не са единствените нацистки агитпунктове в Интернет. Сред руските нацисти има хора, които добре разбират уеб – майсторлъка, дизайна, умеещи да работят с информацията и да я подават в необходимия за тях вид. В резултат на това съществуват десетки регулярно обновяващи се и прилично изглеждащи рускоезични сайтове, пропагандиращи расова ненавист. Няма да привеждаме примери, за да не им правим реклама. Разбираемо е, че такива сайтове дразнят много, и първа реакция стана хакерската атака, разрушила на времето един от Рунет-овските националистически сайтове. След известно време заяви за себе си още една група хакери - Fightzone Fire, чупеща нацистките кръстове и повреждаща пощенските кутии.
Систематичната борба с всички тези гадости започна неотдавна – например миналата зима. В резултат на случилия се малко преди това погром в Царицин, взел живота на трима човека, интересът към темата расизъм стана много голям. Първата кампания по оповестяване на службите за поддръжка на безплатни хостинги започнаха две независими младежки Интернет-инициативи – www.redskin.newmail.ru и www.freedom-online.frpmru.com, “разрушили” десетки фашистки странички. По-нататък в работата се включиха по-големи професионалисти www.antinazism.org, а после широко известните в Рунет съвместни антифашистки кампании www.mail.ru и www.jewish.ru .
Борбата протичаше увлекателно – известни са не малко случаи, когато собствениците на неонацистките web-страници, спасявайки се от преследване, бяха принудени по няколко пъти в месеца да сменят URL-а на своите рожби. Антифашистите проявяваха не по-малка упоритост – постоянно стоейки на “стража”, няколко човека разпращаха стотици писма в службите за поддържане както на общоизвестни, така и на пределно екзотични хостинги и даже привличаха за работа правозащитните органи. На руските фашисти, разбира се, всичко това много не се харесваше – те научиха домашния адрес на един от антифашистките Интернет-активисти (от www.freedom-online.fromru.com) и го убиха във входа на жилището му. Милицията не намери убийците, обаче не успяха да изплащат момчетата по този начин.
В резултат на това маса нацистки страници (за съжаление, в основата си “пионерски”) бяха унищожени. Много други станаха “цивилни” – нацистите премахнаха свастиката и най-провакационните лозунги, въобще смекчиха тона и започнаха всячески да маскират своите човеконенавистични идеи. Най- “твърдата” част от Рунет-чиците реши да не предава позициите си и пренесе своята продукция на западни фашистки хостинги.
Ще отбележа, че в такива ситуации привличането на органите по безопасността не е най-добрият вариант. Световната мрежа по начало е създадена като свободно и общодостъпно средство за предаване на информация. Както е известно, полицейските служби от всички страни се отличават с твърдост и не демократичност, така че ако им се даде възможност активно да се намесват в online живота, последствията за Интернет могат да станат съвсем неприятни.

Превод от руски
Автор: Александр Литой 

http://new.cio-world.ru/Authors/2030/