Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

 

Още по темата

Щурмуването и превземането на Берлин от съветските войски
(16. IV – 2. V 1945 г)

22 юни 1941 година
Денят, когато започна войната

Фашистка Германия напада Съветския Съюз

Подписването на акта за вoенна капитулация на Германия

9 май 1945 година. Източна Прусия. Капитулация на немците

Капитулацията в снимки и документи

Чърчил, Рузвелт и Сталин на Ялтенската конференция, февруари 1945 

Художествена летопис на Великата Отечествена война

Фотодокументи от първия Парад на Победата- 24 юни 1945 г.

Парадът на победата

Чърчил За Сталин послучай 80 години от рождението му

По време на Войната Сталин е живял в шперплатовия Кремъл

На 20 ноември 1945 година в Нюрнберг започнал съдът срещу главатарите на Третия райх

Малко познати оръжия на Германия през Втората световна война

Бомбардирането на Дрезден

Разказ

на съветската разузнавачка Зоя Зарубина –
офицер за свръзка на Ялтенската конференция

Много спорове е имало около ролята на Сталин в историята. Преди 60 години в Ялта се състоя среща на “голямата тройка”: Сталин Чърчил и Рузвелт нареждаха следвоенния свят. ООН, следвоенните граници на Европа и даже суверенитета на Москва над Курилите – всичко това се решаваше именно тогава. Разказ от първо лице: легендарната съветска разузнавачка Зоя Зарубина била в Ялта офицер за свръзка.

Сталин говореше бавно. Когато той говореше, имаше абсолютна тишина. Той имаше невисок глас, говореше по руски, след това се превеждаше. Веднъж Чърчил беше задрямал, събуди се и попита: “Какво каза той?”. Той помисли, че е заспал и е пропуснал най-важното. Ето такива бяха човешките нюанси. На Чърчил му беше необходимо да съхрани максимално, което можеше да се запази от Британската империя и да бъде в числото на победителите.

Що се отнася до Рузвелт, той беше уморен. Когато преминал 6 часа по неизвестно какви пътища и пристигна в Ливадия, то първите му думи, които каза на Сталин, били такива: “Аз не можех да си представя колко е разрушена страната Ви от тази война”. На което Сталин му отговорил, че това също ще изиграе роля в следващите беседи: “Вие не можете да си представите какво е в Украйна. Крим не може да се сравнява с Украйна”.

Трябва да се каже, че Сталин беше добър, източно-гостоприемлив домакин. От Москва докараха буквално всичко – и съдове, и продукти, и вино. Всяка вечер един от лидерите даваше вечеря при себе си, вечеря в своята резиденция. Но аз нито веднъж не чух, че някой се е жалвал или, че някой го е заболял стомаха и т. н. Макар американската делегация да се жалваше. Знаете ли защо? Ще се удивите. Две седмици преди пристигането на Рузвелт те дойдоха и огледаха Ливадийския дворец, но като се срещнахме бяха в ужас. Защото бяха видели множество дървеници. Трябваше да се направи дезинфекция. Те боядисаха апартамента на Рузвелт в розови тонове – той обичал този цвят. Но, оказа се, дървениците не умрели! Останали живи! Американците казваха: “Ние не можахме да спим, не можехме да разберем каква е работата, кой ни хапе?” Те, навярно, бяха забравили какво е това дървеници.

Но яденето беше обилно, красиво сервирано. Работеха наши сервитьори, много добри, опитни. Преводачът на Рузвелт разказвал, ч когато конференцията завършила му казали: “Знаеш ли у тях след войната, навярно, е трудно с цигарите. Отнеси на сервитьора един стек американски цигари”. И ето преводачът запомнил, че зад гърба на Сталин стоял много красив импозантен мъж и го обслужвал като сервитьор. Преводачът се канел да отиде до него и да му предаде този подарък, когато изведнъж видял, че той съблякъл някаква своя дреха, а под нея генералски пагони. И си казал: “Боже мой, а аз исках да му предложа стек цигари!”. Така, че всички изпълняваха различни роли.

Има идея да се постави паметник на Сталин в Ялта, макар и в компанията на Рузвелт и Чърчил. Но именно в Ялта Сталин и Чърчил решили съдбата на десетки хиляди казаци – тези, които напуснали Съветска Русия много преди Втората световна война. Те не били изселени от СССР. Но независимо от това британците ги предали на съветските власти. Загинали практически всички. Тяхната трагедия подробно е описана от живеещия в Англия граф Толстой Милославски.
Ялта е била триумф на дипломатическите сили, но Ялта е дала много жертви. И паметта за тези жертви задължава да се уважава мнението на тези, които са против паметник на Сталин под каквато и да е форма.
Между впрочем, подобна е историята и в Британия. В имперски Лондон има паметник на Чърчил. В Уелс – нито един. Защото именно Чърчил е заповядал да разстрелят валийските миньори.


http://www.vesti7.ru/news?id=5647