Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 

 

РАЗМИСЛИ

Живодар ДУШКОВ

Датата Девети септември ми говори…
Всяка година при различни поводи си припомняме имената им. Преди десетилетие те звучаха при тържествените проверки заедно с имената на Ботев и Левски. Защото живяха и се бориха в едно бурно време. Те - нашите, русенските антифашисти. Борците. Героите. Взиращите се в бъдещето, в което бяха вградили своите идеали и своята вяра, че “животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”… Те не бяха от тези, които го чакаха със скръстени ръце, а се бориха, за да постигнат своите мечти. Съзнаваха, че всяка борба изисква жертви, но активно се включиха в антифашистката и антихитлеристката съпротива.
Мнозина не дочакаха Свободата. В нейните темели те вградиха своя живот. И своята младост. И своите надежди. И своите пречупени криле…
“Ние няма да склоним глава пред врага, а ще действаме решително, даже гвоздеят и тоягата да ни служат за оръжие” - изповядава Здравко Чампоев
Взрете се в лицата им.
Изидор Айзнер - 21-годишен. Ана Вентура - 19-годишна. Тинка Джайн, Ангел Гецов и Ангел Главчев-22-годишни. Петър Киряков - 20 - ненавършени! - години. Тодорка Атанасова, Васил Дичев, Дянко Стефанов…
Колко млади са те! Каква искреност струи от очите им. И решителност! И достойнство!
…. Не, не правя някакава комунистическа пропоганда! Просто искам да надникнем безпристрастно в недалечното ни минало.
След Победата Делото и Имената им бяха нашето знаме. И нашата проверка за курса, по който тръгнахме. А той не беше друг, освен един: СЪЗИЖДАНЕ.
Селата ни се чувстваха изолирани от града, а през пролетта на 1945 г. във фабрика “Мюлхаупт” се зароди идеята за трудово-културните бригади в помощ на селото. След няколко месеца Георги Димитров нарече инициативата “Велик почин”.
Синурите бяха спирачки на прогреса. Сринахме ги, за да може в полската шир да навлезе Новото - тракторите, рездосеялките, комбайните… Техниката. Някогашната работилничка “Евгений Мюлхаупт” след национализацията се превърна в завод-красавец, а по-късно в комбинат, снабдяващ България с най-съвременни селскостопански машини.
Младежите се отзоваха на идеята да дадат своя принос в изграждането на жп линии, пътища, язовири.
Целият град представляваше една строителна площадка: Централната жп гара. Домът на културата. Мостът на дружбата. Сградата на днешния Русенски унивреситет. Жилищните комплекси ”Дружба”, ”Чародейка”, ”Възраждане”, ”Здравец”, ”Родина”…
В Русе се ремонтираха и произвеждаха ораби, окомотиви, еталорежещи машини…
Положиха се основите на онези технологии, които щяха да се наложат през ХХІ век.
Даде се простор на творческия прогрес.
…. Не, не правя някакава “прокомунистическа пропоганда”! Просто искам да надникнем безпристрастно в недалечното ни минало.
На децата действително се гледаше като на утрешните стопани на града и страната ни.
Изграждаха се детски ясли, детски градини, училища, пионерски и младежки домове. Създаваха се школи. Организираше се летният отдих по Черноморието или в планините. Даваше се възможност да се спортува… Да се твори…
….Не, не правя някакава “прокомунистическа пропоганда”! Просто искам да надникнем безпристрастно в недалечното ни минало.
Точно в годините след 9 септември 1944 г. постигна своя разцвет културата.
Създаде се Народната опера. И Филхармонията. Театралните и балетни постановки се радваха на огромно внимание. Художниците имаха възможност да разкрият своя талант. Помните ли: киносалоните често се оказваха така препълнени, че пред тях се чуваха възгласи “Търси се”. След радиоцентъра се откри и телевиционен център, където се създаваха русенските предавания. Художествената самодейност беше необятно поле, в което мнозина намираха своето истинско признание.
….Не, не правя някакава “прокомунистическа пропоганда”! Просто искам да надникнем безпристрастно в недалечното ни минало.
БИЛО ЛИ Е?
Днес много от предприятията са хлопнали вратите си, а на улиците са останали работещите. Летището в с. Щръклево е една затворена страница. Киносалоните се превърнаха в бингозали или магазини. Младежките домове - в банки. Детски градини и пионерският дом са реституирани. Движението за техническо и научно творчество на младежта е едва ли не анатемосано и младото поколение сякаш умишлено бе тласнато към алкохола, дрогата, безделието, престъпленията. Посегна се на социалните придобивки като безплатното здраволечение, образованието, работническите столове…
Голи са постаментите на героите. Заличени са имената на антифашистите… И се питам: Не е ли всичко това една рана в снагата на града. Рана в нашите сърца…