Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 

 

Реплика



проф.д-р Велко Вълканов


    На 9 септември в Народното събрание се състояха разисквания по внесена от някои депутати декларация във връзка с делото на 9 септември 1944 г.. Слушах ги и се удивлявах на наглостта им да искат да решават вместо мен как аз, българският гражданин, трябва да се отнасям към едно или друго историческо събитие. Празнувал съм и ще празнувам 9 септември като един от най-великите дни в нашата история. И нямам никакво намерение да искам по този въпрос мнението и още по-малко разрешението на особи като Надежда Михайлова. Това си е лично моя, лично наша работа.
    Но като слушах тези абсурдни разисквания, в които твърденията на очевидни лъжи и отричането на очевидни истини взаимно се преплитаха, се опитах да установя историческите източници на толкова противоречиво проявените чувства и настроения. Установих, поне за себе си, че източниците са два –
                9 юни 1923 г.
                        и
                9 септември 1944 г.
    Очерта се при това достатъчно ясно, че онези, които са страдали на 9 юни 1923 г., са се радвали на 9 септември 1944 г. И обратното: онези, които са се радвали на 9 юни 1923 г., по-късно, на 9 септември 1944 г., са страдали.
    Възникна и въпросът дали е възможно да празнуваме заедно и 9 юни, и 9 септември. Отговорът е категорично отрицателен. Разделя ни не само пролята кръв.
    От възникналата ситуация изходът е само един:
да празнуват на 9 юни, а
да празнуваме на 9 септември.
    Нека
си честват Борис ІІІ, Александър Цанков, Богдан Филов, генерал Кочо Стоянов, капитан Харлаков и стотиците други “черни капитани”,
пък ще честваме Ал.Стамболийски, Георги Димитров, Гео Милев, Никола Вапцаров, Йорданка Чанкова и хилядите още избити народни синове и дъщери.
    Нека ТЕ правят панихида на осъдените от народния съд министри, НИЕ ще правим панихида на избитите в Ястребино деца.
    Това е засега решението След две-три поколения решението ще бъде може би друго.


10 септември 2004 г.