Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 

 

Една звезда угасна в планината

90 години от рождението на Роза Хершкович
- ремсистка, актриса, партизанка

Живодар Душков

Роза Хершкович е родена н семейството на преселници от Румъния. В ранното си детство изпитва влиянието на брат си Изидор, който я насочва към поезията на Христо Ботев, Христо Смирненски, Александър Блок. В русенския партиен клуб тя се изявява като възторжена декламаторка на техните стихове.
Нищетата отвежда Роза в София, където работи като шивачка. А в свободното си време се включва в известния сред софийските работници състав “Сините блузи”. Талантът й е оценен и... разтваря вратите на професионалните театри.Първоначално постъпва в Пловдивския общински театър, а след това - в столичните “Трибуна”, “Народна сцена”, “Т 35”, “Реалистичен театър”. Дори в спектакъла “Платон Кречет” на Александър Корнейчук, реализиран от Николай О. Масалитинов в Народния театър, тя играе на мястото на заболялата Ружа Делчева.

- След 1935 година се срещах няколко пъти с Роза и брат й Изидор. Бяха участници в редица спектакли на софийски сцени. - припомня си русенският артист Минчо Николов. - В края на 2940 г. тя дойде в Русе. Включи се веднага в репетициите на пиесата “Платон Кречет”, с която зарадвахме русенската публика... Малко е да се каже, че игра блестящо!

Роза Хершкович се изявява и в следващите постановки - “Не те познавам вече”, “Иван-Готован”, “Любов-мечта”, “Балкански аристократ” и др. “Г-ца Херщкович представи с голяма вещина ролята си” - отбелязва вестник “Русенска поща” в броя си от 5 февруари 1941 г. След 20 дни друга нейна роля отново получава ласкавата оценка на критиката: “Единствена по-светла нотка в цялото това еднообразие внесе г-ца Хершкович с играта си”...
Вън от сцената Роза Хершкович се включва в дейността на ремсовата организация.

- Живееше около русенския колодрум. В квартирата й често разговаряхме освен за проблемите на голямата политика, за литература, поезия, театър... Върху нас, повечето чирачета и работници, Роза имаше огромно влияние - каза ми Яков Яков.

За всеотдайността на Роза Хершкович при изпълнението но различни партийни поръчения си спомнят Минчо и Цветана Николови, Анрико Хаимов, Израел Майер.

През лятото на 1941 година Роза заминава в София, където чрез Христо Русков - секретар на Окръжния комитет на РМС в Русе - се свързва с ремсовата и партийната организация.

Цветана Николова се потапя в спомените си:

- Когато се срещнахме, направи ми впечатление, че беше угнетена заради суровите мерки, които се прилагаха спрямо тях... Не бих могла да уточня кога е било, но много добре помня жеста, с който веднъж Роза откъсна шестоъгълната звезда и многозначително подчерта: “Стига!”.

И... Роза Хершкович решава да се присъедини към партизанското движение. Постъпва в Ихтиманския отряд “Георги Бенковски”, където получава името “Лена”. А при сражението под средногорския връх Висок приема бойното си кръщене. Военно-полицейските сили успяват да разпръснат отряда. Група от 18 партизани, между които е и “Лена”, разкъсва обръча и се присъединява към Пазарджишкия отряд “Георги Бенковски”. Било 20 юли 1943 година.

Заради дръзкостта й ли или заради любимите стихове на Смирненски, но пазарджишките георги-бенковци я наричат “Гавроша”. С тях тя участва в боевете при връх Буная и в местността Ковска поляна.

- Обичаше да се шегува. Пееше, рецитираше постоянно. Някои от стихотворенията бяха нейни - добави нов щрих към биографията на Роза Хершкович Никола Згуров (“Бай Васил”).

От всички, с които разговарях, единствено той можеше да ми обясни причината за смъртта на Роза Хершкович. След сражението при Конска поляна “Бай Васил” бил ранен, а “Гавроша” го лекувала с различни народни лекове.

Дали силите са напуснали Роза? Дали есенните дъждове й подействали подтискащо? Дали не издържала пред необходимостта да затаява дори дъх, тъй като полицаи и жандармеристи претърсвали горите? Това ние никога няма да узнаем... В един от есенните дни тя се отдалечила от другарите си. С длани и с очи опипвала тъжните дървета - сбогувала се с тях. И... сложила край на живота си.

Плющял дъжд - подобно на нестихващите аплодисменти на възторжена публика. И не цветя, а жълти листа подхвърлял вятърът към мъртвата актриса.

...Било есента на 1943 година.