Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

Операция «Валкирия»

        Вероятно, най храбрите от всички, които в годините на Втората световна война са носили немска униформа, са били участниците в покушението на Хитлер. С цената на своя живот те се опитали да приближат края на нацистката диктатура.

        Към лятото на 1944 г. военната ситуация не била в полза на хитлерова Германия. Нейната армия търпяла съкрушителни поражения на всички фронтове. През юли войски на съюзниците се дислоцирали във Франция. На всеки здравомислещ немец му станало ясно, че Германия загубила войната.
До тогава, докато фюрерът бил на власт, той не искал и да чуе за капитулация. А без това Германия я чакала катастрофа. За да я избегнат била замислена операцията “Валкирия”. Основният замисъл на участниците се състоял в ликвидиране на нацисткото ръководство – Хитлер, Гьоринг и Химлер. След това участниците в заговора планирали завземането на властта в Берлин и търсенето на приемлив вариант за излизане на Германия от войната.

        Това не е бил първият заговор с цел убийство на нацисткия диктатор. От 1938 година са предприети шест опита, но всички са завършвали неудачно.
Инициатори на операцията «Валкирия» били генералите


Людвиг Бек  

Людвиг Бек

Фридрих Олбрихт
Хьонинг фон Тресков
Фридрих Олбрихт
Хьонинг фон Тресков

 

        След това в кръга на заговорниците били въвлечени старши офицери.

Клаус Граф фон Шенк Щауфенберг        Сред тях със своята решителност се отличавал полковник Клаус фон Щауфенберг, загубил ръката и окото си в африканската кампания на фелдмаршал Ромел.
Клаус Граф фон Шенк Щауфенберг подхождал великолепно за изпълнение на този замисъл. Ползвайки се с доверието на висшето ръководство на нацисткия вермахт той получавал достъп до регулярните съвещания с участието на Хитлер и неговите приближени. На 37-годишния полковник дали чанта с мощно взривно устройство, изработено специално за целта в Англия. Задачата му се свеждала до това да внесе чантата на едно от съвещанията, да постави взривателя и да изчезне преди взривяването на бомбата.

        На 11 юли Щауфенберг дошъл на съвещанието, провеждано по заповед на Хитлер в Берхтесгаден. Чантата била заредена с взривното устройство, но поради отсъствието на Хитлер се наложило “операцията” да бъде отменена.

        След четири дена повикали полковника за среща с Хитлер в Растенбург. Той взел чантата със себе си, но в последния момент съвещанието било отложено за 20 юли.
След серията неудачи Щауфенберг решил да действа Той дал на своя адютант втора бомба в случай, че тази в чантата не задейства, и двамата офицери със самолет се отправили за Растенбург. От летището с автомобил на щаба на сухопътните войски през мрежа от КПП, минни полета и огради по които течал електрически ток де се добрали до една от секретните зали на Хитлер, наречена с кодовото име «Вълче леговище».

         По пътя към съвещанието заедно с Щауфенберг се оказал адютантът на началника на генералния щаб на фелдмаршал Кайтел. Той предложил на полковника, който с единствената си ръка едва носел чантата, своята помощ. Щауфенберг вежливо отказал.

        В стаята за съвещания той поставил чантата, с приведения в действие взривател, под масата, на два метра от краката на фюрера. Генерал Хойзингер започнал да докладва за положението на Източния фронт. Всички били толкова съсредоточени, че на Щауфенберг се удало незабелязано да се изплъзне от залата. След две минути прогърмял взрив.

Бараката след взрива
Бараката след взрива

На мястото на взрива
На мястото на взрива


         Щауфенберг го чул когато бил до първия пропускателен пункт. Уверен в това, че никой не е оцелял, полковникът загубил чувството за предпазливост. Това струвало скъпо на него и на другите заговорници.

         Няколко минути след взрива Щауфенберг и неговият адютант се измъкнали от охраняваната зона. По пътя към летището те демонтирали резервната бомба и я изхвърлили през прозореца на автомобила. По обед отлетели за Берлин, където, според техните разчети, вече действали другите участници в заговора.

         В същото време в столицата генерал Олбрихт започнал да претворява в живота плана на операция «Валкирия». Били отдадени заповеди за арестуване на нацисткото ръководство и висшите чинове от СС. В Берлин фелдмаршал Бек оглавил ръководството на военното министерство, а в Париж много нацистки ръководители били арестувани от техните подчинени.

         Но и този път смъртта се разминала с Хитлер. Четирима от приближените му загинали, а фюрерът почти не пострадал. Той излязъл от развалините в шоково състояние, изпълнен с решимост да се разправи жестоко със заговорниците.

         Когато вестта за това, че Хитлер останал жив достигнала до Берлин, гестапо се нахвърлило върху заговорниците, които през това време започнали да действат открито. Отмъщението на фюрера било жестоко.
Същата вечер Щауфенберг и Олбрихт били разстреляни в двора на военното министерство. Фелдмаршал Бек бил принуден да изстреля куршум в челото си.

         По цяла Германия и на окупираните територии в Европа започнали масови арести. По обвинение в съпричастност към заговора били екзекутирани около пет хиляди души, сред тях тринадесет генерали и двама посланици. На петнадесет ръководители на заговора било предложено да изберат: да се разстрелят или да бъдат изправяни пред съда. По такъв начин сложил край на живота си знаменитият фелдмаршал Ервин Ромел.

         Опасявайки се, че не всички виновни са били заловени, Хитлер организирал “лов на вещици”. На репресии били подложени не само тези, които по един или друг начин били съпричастни към заговора, ни и роднините на заподозрените.

        На 7 август 1944 г. започнал първият от серията показателни съдебни процеси, замислени от нацистките ръководители като демонстрация на “предаността на немския народ към фюрера”.Пред съда се явявали генерали и висши офицери, обвинени в съдействие със заговорниците. «Никога в историята на германското законодателство, спомня си една стенографистка, - към подсъдимите не се отнасяли с такава фанатична жестокост, като на този процес». Присъдата била предрешена и след няколко дни съдията Флайслер я обявявал: смърт чрез обесване. В съответствие с конкретните указания на Хитлер осъдените били изпращани в затвора Плетцензее и обесвани на струни за фортепиано, закрепени на куки за окачване на колбаси. Конвулсиите на агонизиращите жертви били заснемани на кинолента и същата вечер възпроизвеждани на екрана на «Вълчето леговище». По думите на един от очевидците на Хитлер филмът се харесал и фюрерът често го гледал.

        Тези офицери били истински германски патриоти. Те отдали живота си в името на спасяването на нацията от кървавият тиранин, какъвто е бил Адолф Хитлер, Дванадесет годишното владичество на нацисткия диктатор струваше на Европа 30 милиона живота и стана най-позорната страница в германската история.

60 години от покушението срещу Хитлер. Снимки.

Източник:http://drink.dax.ru/senc/senc_10.shtml

Превод: Михаил Кръстев