Logo

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе



 

 

 

 

Опасността от фашизъм и необходимостта да
се противодейства на тази опасност

проф. Велко Вълканов

През последните години в нашата страна се наблюдават някои твърде обезпокоителни процеси. Очевидна е реставрацията на капиталистическата система. В бързи темпове се извършват реституционни процедури, приватизира се в различни форми държавната и общинската собственост, установяват се нови, всъщност стари принципи в икономиката, внедрява се нова, всъщност стара ценностна система в политическия живот и в духовната област. Общественият интерес все повече се подчинява на безогледния частен интерес. Принципът на човешкия интерес е заменен с принципа на паричния интерес. Парите се превръщат в основен фактор в обществените отношения. Човекът е низвергнат до положението на стока, измервана с пари.
С реставрацията на капиталистическата система се реставрират и всички свойствени на тази система пороци: корупция по всички етажи на властта, масова и качествено нова престъпност, наркомания, проституция. Безогледният частен интерес придава нова, превратна стойност на някои иначе позитивни обществени институции. Демокрацията, в името на която и започнахме социалните промени след 10 ноември 1989 г., се превръща в своята противоположност, респ. в инструмент на една деспотична, подчертано тоталитарна власт. Днес в обществото съществува много повече тоталитаризъм, отколкото преди - при условията на социализма, защото днес страхът е много по-всеобхватен, т.е. много по-тоталитарен от преди. Днес всеки се страхува от всичко и за всичко. Ние се страхуваме не само от произвола на държавната власт, но и от всяка обществена група и от всеки човек. Обществото ни се превръща в джунгла, в която живеят не хора, а изправени едни срещу други персонифицирани интереси, неудържимо себични, готови на всякакви престъпления в името на своето съхраняване и нарастване. Ние се страхуваме за своя живот, здраве, чест, достойнство, имущество. Жесток парадокс е, че днес, когато частната собственост е обявена за свещена и непрекосновена, тъкмо тя е най-малко защитена. Никога у нас не е имало толкова много престъпни посегателства върху собствеността - и публичната, и частната. Престъпленията против собствеността са нормален начин за живот на хиляди граждани от всички слоеве на обществото. Бедните крадат, за да преживеят, богатите крадат, за да бъдат още по-богати.
В така очертаната обстановка с особена тревога отбелязваме действието на две основни тенденции в нашето общество, които водят към опасността от възраждане на фашизма и неофашизма у нас.
Първата тенденция се изразява в систематично полагани усилия да се заличи от националната ни памет антифашисткото минало на нашия народ.
1. Отрича се самото съществуване на фашизма в България. С голяма настървеност политици, журналисти и псевдоучени се заеха да поддържат тезата, че в България не е имало фашизъм.
Фашизмът в България господства с различна интензивност от 9 юни 1923 г., когато с преврат бе съборено законното правителство на Александър Стамболийски, а самият Стамболийски бе зверски убит. С особена интензивност се прояви фашизмът в годините на Втората световна война, когато България стана съюзник на нацистка Германия и другите фашистки държави. Станала съюзник на тази коалиция, България се постави в услуга на преследваните от нея цели. Политическите партии бяха по същество забранени; в духовния живот на обществото се установи пълна цензура; усвои се специфичната за фашизма расистка философия, намерила израз и в антиеврйското законодателство; подложени бяха на преследване политическите противници, като се използуваха и всички свойствени на фашизма средства - убийства (съдебни и извънсъдебни), затвори, концлагери, изселвания.
2. В антифашистката съпротива загинаха хиляди партизани и ятаци, хиляди граждани минаха през затворите и концлагерите. Изпълнен с дълбоко уважение към тяхната саможертва, нашият народ им издигна - на лобните им места, по села и градове - паметници на признателност. Днес по решения или най-малкото с одобрението на местни и централни органи много от тези паметници бяха демонтирани или разрушени. Преименоват се градове, улици и учебни заведения, носили имена на изтъкнати антифашисти.
Това е недостойно посегателство към едно минало, с което нашият народ основателно се гордее. Именно антифашистката съпротива в най-голяма степен го направи равностоен партньор на останалите антифашистки и демократични народи.
3. Упорито се премълчава Отечествената война, т.е. участието на България във Втората световна война като съюзник вече на антифашистките държави - Обединените нации в лицето на Съветския съюз, Съединените американски щати, Великобритания, Франция. На 6 май - Деня на българската войнска храброст, участвуващите в съответната церемония длъжностни лица, не смятат за необходимо да споменат участието на Българската армия във войната срещу хитлеристка Германия. Не се отбеляза по надлежен официален начин и 9 май - Деня на победата на демократичните (антифашистките) държави над фашистките държави.
Пренебрегва се фактът, че благодарение именно на антифашистката съпротива и на Отечествената война България можа да съхрани своя суверенитет и териториална цялост.
4. Преднамерено се фалшифицира най-новата ни история. В учебниците по история и литература грубо се изопачават историческите факти, за да остане скрита за поколенията истината за фашизма в България и многогодишната борба на нашия народ срещу него. Крупни наши поети, писатели, политически дейци, участвували в антифашистката съпротива, се подлагат на охулване с очевидното намерение да бъдат изхвърлени от историята.
Втората тенденция се изразява в също така систематично. полаганите усилия да се реабилитират фашизмът и фашистите у нас.
1. Улици в градове и села се наименоват на лица, пряко или косвено свързани с монархофашизма у нас.
2. Проявява се пълна търпимост към проявите на фашистките и неофашистките сили у нас. Манифестира се открит расизъм, разпространяват се нацистки символи, проповядва се фашистка идеология.
3. Възстановяват се фашистки организации под прикрието на “демократични” фирми. Например Съюзът на българските национални легиони прие името ”Български демократичен форум”, чийто лидер Муравей Радев бе и член на правителството на Иван Костов..
Неотдавна в Пловдив се допусна и сборище на бивши и настоящи легионери, на което присъствуваха членове на правителството и на семейството на екс-президента Петър Стоянов.
4. Върховният съд на България, в нарушение на закона, постанови оправдателни присъди на престъпно проявили се фашистки дейци и военнопрестъпници от Втората световна война. Оправдани са регентите Богдан Филов, Кирил Сакскобургготски, Никола Михов, министрите от правителствата, които ни вкараха във войната на страната на фашистките държави и до последния възможен момент я поддържаха.
5. Отговорни длъжностни лица предлагат в Народното събрание да бъде внесен законопроект за отмяна на Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея. По този начин България ще се окаже единствената държава, участвувала във Втората световна война на страната на фашистките държави, която няма да има законодателство, предвиждащо наказателна отговорност за престъпленията на фашистите и военнопрестъпниците.;
Не бива да има съмнение, че реабилитацията на фашизма е форма на неговата юридическа легализация и следователно правна предпоставка за неговото възраждане. Тя създава и необходимите за случая психологически предпоставки.
Но какво е фашизмът?
От обективна гледна точка фашизмът е политически режим, при който господстващата в капиталистическото общество класа, безогледно преследвайки своите интереси, стига до пълна безчовечност.
От субективна гледна точка фашизмът е власт на съюзените сили на най-реакционната част на буржоазията с лумпенизираната част от обществото. Водещата сила в този съюз е естествено реакционната буржоазия. Лумпените са само средство за постигане на поставените от реакцията задача. Те са нейната ударна сила.
Непосредствената предпоставка за появата на фашизма в неговата акутна форма е наличието на дълбока социална криза, т.е. такава криза, чието развитие сериозно застрашава интересите на буржоазията и която тя, буржоазията, не би могла да преодолее с нормалните средства на държавно упражняваната власт. Днес тази предпоставка е, за съжаление, налице.
Дълбоката социална криза в нашето общество е обхванала всички области на обществото - икономика, политика, духовност. Огромната част от трудовото население е принудена да живее далеч под жизнения минимум. Няколкократно - от четири до десет пъти - е обедняването на хората на наемния труд и на пенсионерите. Разгромена е цялата система от социално-икономически и културни права на гражданите - правото на труд, правото на почивка, правото на образование (то все повече ще става привилегия на богатите), правото на безплатна медицинска помощ. . Кризата е и политическа, доколкото конституционно прокламираните демократични форми на управление не намират реално приложение. СДС например зае властта през 1997 г. с помощта на организиран от него погром над парламентарната власт. Икономическата и политическата криза у нас се допълва от нравствената. Рухнали са всички духовни национални и общочовешки ценности. Българската култура е на възможно най-ниското стъпало в своето развитие
В ход е формирането и на субективните компоненти на фашизма: реакционната буржоазия и лумпените.
У нас в бързо темпо се създава новата за обществото ни класа - буржоазията. Тя се състои от две части:
а) представители на господствувалата до 9 септември 1944 г. буржоазия и от техните потомци;
б) възникващия сега, при новите обществено-икономически условия, слой от бизнесмени, търговци, банкери, собственици на фирми и др.
Наред с някои положителни качества - предприемчивост, оперативност, настойчивост в преследването на целите, буржоазията носи и някои твърде отрицателни качества - дълбок класов егоизъм, безогледност в осъществяване на собствените интереси, подчиняване общочовешките интереси на класовите интереси. Тези отрицателни качества намират особено силен израз в определена част от буржоазията, която определяме като реакционна буржоазия. Именно тя е готова на всички престъпления в името на своето политическо и икономическо господство. Дълбоко антикомунистическа, тя вдъхновява всички осъществени след 10 ноември 1989 г.антикомунистически акции, антисоциалистическото законодателство, погромите върху институциите, нападенията върху дейци на левицата. На нея дължим палежа на бившия Партиен дом, нападението и разгрома на парламента. Можем да очакваме и нови опасни изблици на нейния антикомунизъм - съдебното и извънсъдебно преследване на политическите противници, създаване на законови и незаконови пречки за политическа дейност на опозиционните, предимно на левите партии, въвеждането на цензура и пр.
Лумпените като ударна сила на фашизма са неизбежна, неотменима прослойка на буржоазната политико-икономическата действителност. Те са, както вече отбелязахме, нейн отпадъчен продукт. Обикновено това са декласирани безработни или зле платени работници, дребни служители, пропаднали полуинтелигенти с претенции на учени и др. подобни, които не са намерили начин да се реализират при условията на едно нормално функциониращо общество. Поради това именно те гледат с надежда на всяки обществен катаклизъм, който, размествайки социалните слоеве, би могъл да ги изведе, макар и само за кратко време, на предни обществени позиции. След 10 ноември 1989 г. имахме възможността да наблюдаваме действието на факторите, обуславящи появата на лумпените, включително и на лумпенинтелигентите. При нормални условия никога един Стоян Ганев например не би могъл да бъде това, което беше - министър на външните работи на Република България и председател на Общото събрание на ООН, опозорявайки по този начин страната ни. Лумпените са материал за еднократна употреба. Те биват хвърляни в битката за разгромяване на политическия противник, поемайки цялата “мръсна” работа. Именно те бяха изпратени да подпалят Партийния дом през 1990 г., те същите разгромиха парламента през януари т.г. За извършената от тях работа те биват, общо взето, платени, но цената им не достига дори и 30 сребърника. Лумпените, разгромили парламента, бяха купени с няколко кашона портокали и внушението, че правят историята на съвременна България. Можем да не се съмняваме, че реакционната буржоазия и утре, ако това изискват нейните интереси, няма да се поколебае да прибегне до услугите на своята лумпенгвардия.
Наличието на обективните и субективни предпоставки на фашизма още не означава, че е вече налице и самият фашизъм. Като политически режим фашизмът бива прилаган, когато възникне трайна (продължителна) опасност за основните интереси на реакционната буржоазия. Това, разбира се, не означава, че в останалите случаи реакцията няма да прибегне до използването на някои свойствени на фашизма форми на политическа борба. Например разгромът на парламента през януари т.г. е един от класическите фашистки способи, в който намери израз не само непоносимостта към институтите на парламентарната демокрация, но и пълното отсъствие на какъвто и да е респект към евентуално настъпилите материални и човешки жертви.
Отбелязвайки опасността от възраждането на класическия фашизъм, не бива да забравяме и опасността от неофашизма, т.е. онзи фашизъм, който, без да използува класическите средства на фашизма, преследва все пак неговите крайни цели.
Неофашизмът е възможност, която се крие в свързването на висшите слоеве на буржоазията с върховите постижения на науката и техниката. Чрез тези научни постижения господстващите в обществото политико-икономически сили искат да установят пълен контрол върху нашето поведение, че дори и върху нашите мисли. Тази опасност е изключителна, защото стои дълбоко скрита зад невинните на пръв поглед научни изследвания.
Опасността от фашизма у нас има и своите външни източници. Най-същественият външен източник на опасността от фашизма в България (и не само в България) е американският глобализъм. Американският глобализъм е приведената в действие претенция на САЩ за световно господство. Днес САЩ са в много отношение това, което бе нацистка Германия през тридесетте и четиридесетте години на миналия век. Преследвайки своите цели, правителството на САЩ не се спира пред никакви морални и юридически норми.. Те водиха война срещу Виетнам, Югославия, Ирак, заплашват с война и всички други държави и народи, които не приемат техния диктат. Външната политика на САЩ е налаганата със силата на оръжието безчовечност. Това е, с една дума казано, фашизъм.
Необходимо е обаче да се подчертае, че фашизмът у нас не е фатално неизбежен.
Фашизмът е, както разбираме, вид силово решение на определени социални противоречия. Но той очевидно няма да може да се осъществи, ако упражняваната от него сила срещне такава, способна да я неутрализира. Обществено наложително е следователно да бъде създадена и поддържана организация, способна да се противопостави на тенденцията, водеща към фашизма и неофашизма, т.е. антифашистка организация.
В обществото вече са създадени и функционират множество антифашистки организации, които имат между другото и задачата да противодействат на фашистките тенденции.. Практически всички леви организации са и антифашистки организации, антифашистки организации са и някои центристки, че дори и някои организации надясно от центъра - буржоазни партии, които, ръководени от действителни демократични ценности, не желаят да използуват фашистки методи. Необходима е обаче специфична антифашистка организация, т.е. такава организация, която да се занимава изключително с разработване на стратегията и тактиката в борбата за предотвратяване възраждането на фашизма във всичките му варианти и на борбата със самия фашизъм, ако той в някаква форма все пак се възроди. У нас такава организация е Българският антифашистки съюз.
Българският антифашистки съюз (БАС) възникна върху основата на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма. И днес ядрото на членския състав на БАС се състои от ветераните в славните битки срещу фашизма у нас и не само у нас. Ние можем да бъдем горди с тези хора, животът на много от които е истинска легенда и може да бъде източник за високопатриотично и социално възпитание на всички българи. Но БАС очевидно не можеше да остане затворен в този високостойностен, но все пак ограничен и не възпроизвеждащ се членски състав. Затворен в себе си, той неизбежно щеше да се стопи под действието на биологичните закони. Ето защо бе съвършено наложително БАС да се отвори, за да прерасне в организация, достъпна за всички, които носят в себе си антифашистктата идея. Така той се превърна в център на всички действително демократични, патриотични и антифашистки сили. Той не е партия. Той е обществена организация, в която членуват представители на различни, но антифашистки партии, както и множество безпартийни. В него намират възможност за обществена изява онези български граждани, които не желаят да членуват в политически партии, но които заедно с това искат да участват в политическия живот на страната ни. БАС е организация, която ратува за утвърждаване на социалната справедливост, доколкото тя е най-сигурната гаранция срещу опасността от фашизма. Той е и дълбоко мотивирана патриотична организация, която изхожда от идеята, че българската нация е твърде съществен компонент на целокупното човечество.
Както е актуална антифашистката идея, така трябва да е актуален и съставът на БАС - той трябва да е, с други думи, постоянно обновяван. Особено необходимо е в БАС да се привлекат млади хора. Както някога, в годините на фашизма, младите хора бяха първи в антифашистката съпротива, така и днес именно те трябва да поемат знамето на борбата срещу опасността от фашизма.

Статията е написана специално за Web – сайта на Областния съвет на БАС - Русе