Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 

 

 

 

Закон с дъх на политическа корист

                                     Велко ВълкановПроф.Велко Вълканов

 

Неотдавна Народното събрание прие нов закон за политическите партии. В определения от Конституцията 15-дневен срок президентът върна закона за ново обсъждане.

Решението на президента да върне Закона за политическите партии е напълно оправдано. От този закон силно лъха на политическа корист. От далеч се вижда, че той иска да създаде домашен комфорт за определени политически партии. Той издава страха на ония, които са го правили, че поставени при равни условия с останалите партии, рискуват да загубят удобното си място във вече структурираното политическо пространство. Те обаче не искат рискове. Те искат да имат сигурно и печелившо участие в разиграваната на търг държава.

Законът си поставя задачата най-напред да ограничи броят на съществуващите у нас политически партии. Бил твърде голям – над 300. Вярно е, че политическите партии са твърде много, но - пита се - на кого пречи това. Отговорът, който ни дават, няма отношение към въпроса, който поставяме. Всички тези партии, казват ни, били участвали в изборите. Но огромната част от тях нямали никакви шансове да бъдат представени в парламента. Тяхното участие в изборите само отежнявало бюджета. Изводът е следователно само един – да ги забраним.

Решението е очевидно погрешно.
Трябва най-напред да уточним, че съвсем не всички политически партии участват в парламентарните избори. В изборите през 2001 г. са участвали 54 партии. Вярно е от друга страна, че по-голямата част от тези партии са останали далеч под приемливия минимум. От всички тези партии, респ. коалиции от партии само 4 са преодолели 4-процентовата бариера, 2 партии са минали еднопроцентовата граница, 28 са получили под 0.50 процента от гласовете, а за 18 партии
не е подаден нито един глас.

Очевидно е, че участието на някои партии в изборите е оскърбително несериозно. Но това съвсем не означава, че за да ги изключим от участие в изборите, ние трябва да ги и забраним. Решението е много по-просто. Достатъчно е да се постанови, че партии, които не предлагат доказателства за минимален макар успех в изборите – например не притежават членски състав от поне 3, 4 или 5 хиляди души – не могат да участват в изборите. Но иначе, макар и да се намират под необходимия за участие в изборите минимален членски състав, тези партии запазват своето съществуване заедно с възможността да участват във всички останали форми на политическия живот на страната.

Трябва при това да се има предвид и обстоятелството, че някои партии, чието значение не би могло да се прояви в парламентарните избори, в изборите за органи на местната власт могат да се окажат от съществено значение. Необходимо е следователно диференцирано отношение към партиите, които ще участват в парламентарните избори, и партиите, които ще участват в изборите за местни органи.

Във всички случаи недопустимо трябва да е, решавайки проблема за участието на партиите в изборите, законът да посяга на конституционно установеното право на гражданите да създават свои политически партии. Защото той прави тъкмо това.

Правото на гражданите да образуват политически партии е закрепено в чл.11 и чл.44 от Конституцията. Вярно е, че Конституцията предоставя на закона да определени условията и реда за неговото осъществяване. Законът не бива обаче да поставя такива условия, които ще го направят практически неосъществимо или най-малкото трудно осъществимо - например още при регистрацията си да имат най-малко 5000 души членски състав! Условията за реализацията на правото да се създават политически партии трябва при това да са съобразени с неговия собствен смисъл, а не с условията за реализацията на едно друго право, в частност на правото на участие в изборите.

Партиите осъществяват дейност не единствено в изборите или по повод на изборите. Съгласно чл.11, ал.3 от Конституцията те “съдействат за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите.” Правото на създаване на политическите партии притежава следователно значително по-широко приложно поле от приложното поле на правото да се участва в изборите. Своето отношение към проблемите на държавата партиите могат да изразят не само в и чрез изборите, а на събрания, митинги, манифестации, чрез различни форми на писаното слово – вестници списания и пр. Като поставя достатъчно тежки условия за създаването на партиите, Законът за политическите партии по същество лишава хиляди граждани от правото да се организират в партии. Така той предварително ги изключва и от активния политическия живот на страната.

Политическата корист на този закон проличава особено силно в онези разпоредби, които определят партиите, подлежащи на регистрация. На регистрация, оказва се, подлежат всички партии с изключение на ония, които по някакъв начин са се вредили в сега действащия парламент. Има си, значи, правило, има си и изключения. Правилото се отнася за не-нас, изключенията се отнасят за нас, т.е. тия, които правим закона. Без значение е обстоятелството, че някои от партиите, представени днес в парламента, нямат никаква собствена тежест. Те влязоха в парламента само защото се закрепиха към една чужда ракета-носител. Пуснати на свободна борба с някои от политическите партии, останали извън парламента, те без съмнение ще бъдат разгромени още в първия рунд. Какви са например шансовете на тази твърде креслива партия “Ново време” да набере необходимите за регистрацията 5 хиляди души и да влезе в парламента, набирайки фаталните 4 процента от гласовете на избирателите?
Недопустимо е следователно да се прилагат двойни стандарти. Условията за създаването и регистрирането на партиите трябва да са общи за всички.

Неравенството на партиите е форма на неравенство на гражданите
. То трябва да бъде отхвърлено като подчертано противоконституционно

Съгласно чл.6 от Конституцията “Всички граждани са равни пред закона.” Текстът изключва всякакви привилегии на граждани или на групи граждани. Какво е обаче това, което намираме в Закона за политическите партии, ако не именно привилегия за група граждани, заели вече определена ниша в структурите на държавната власт. Ще си позволя да изкажа мнението, че една такава привилегия всъщност е вид политическа корупция. Чрез нея заинтересованите лица търсят да извлекат всички възможни облаги от гарантираното си участие в упражняването на държавната власт.

Ветото на президента трябва да бъде уважено. В противен случай остава да направим извода, че самият парламент възвежда привилегиите и следователно корупцията в държавна политика.

28 декември 2004 г.