Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 






Ограничения

*Законът за защита на нацията и расистките разпоредби
* Архивите свидетелстват *Евреите в Русе - в строя на героите

В края на 1940 година ХХV Обикновено народно събрание разглежда проекта на Закона за защита на нацията. На 23 януари 1941 г. той е утвърден и влиза в сила. Независимо че внася ограничение в дейността на различни организации, острието му е насочено срещу българското еврейство

Общественото мнение в страната разкрива истинските причини, довели до прекопирането на хитлеристкото расистко законодателство. Цели се да се отвлече вниманието на българския народ от затрудненията в стопанския живот, като вината за тях бъде прехвърлена върху еврейското народонаселение; да се внесе разединяване на силите на работническата класа в България; да се реши конкурентната борба между християнския и еврейския капитал в полза на българската буржоазия...

На българските граждани от еврейски произход не се разрешава да бъдат собственици, директори, управители, акционери, експерт-счетоводители, чиновници. Отнети има са политическите права. Забранява им се да живеят в ония селища, където са положени костите на техните прадеди, напомнящи постоянно на потомците, че България е Родината, Отечеството, Бащиният кът. .. “Ще се получи парадоксът, че всички дребни и средни служители евреи ще останат без работа” - отбелязва Коста Веселинов, който още тогава анализира Закона за защита на нацията.
По-късно специална наредба определя кои градове да бъдат отделени за местоживеене на българските евреи. Посочва се, че тези граждани трябва да носят върху дрехите си шестолъчните “звезди на Давид”. Да поставят по сградите , където живеят или работят, надписите “еврейско жилище” и “еврейско предприятие”. Да излизат на пазаруване само в определени часове...

В русенския архив открих няколко документа, които “реставрират” ограничителните мерки срещу евреите.
Съобщете на лицето от еврейски произход САМУИЛ М. ЛЕВИ, живущ в града Ви ул. “Видин” № 211 че не се разрешава на сина му МОИС САМУИЛ ЛЕВИ да продължи гимназиалното си образование.
М. Павлова
Комисарство за еврейските въпроси
Съобщете на ЕстерМайер Реубен, живуща в града Ви, ул. “Видин” № 1, че не й се разрешава да продължи образованието си вън от процентите 2 %.
9 дек.1943.
Пом. началник на административното отделение
М. Павлова

За какви два процента става дума? В момент, когато еврейското население представлява 0,85 % от населението в Царство България, е разпоредено в народните средни училища общият брой на записаните ученици евреи да не бъде повече от 2 на сто. Броят на желаещите да получат по-високо образование е твърде голям и Комисарството за еврейските въпроси е затрупано с писма от еврейски младежи или техните родители. Това става причина отново да се припомня Окръжно № 7343 от юли 1943 г., свързано с този ограничителен процент.

Архивните документи посочват, че младежите-евреи са лишени и от възможност да работят:
До господина директора на фабрика “Фазан”
Съобщава Ви се Господин Директоре, че съгласно Окръжно № 23 от 13. VІ.1943 год.на Комисарството за еврейските въпроси-София на лицата от еврейски произход не им се разрешава да работят в индустриални и други предприятия и заведения, в които се изпълняват наряди за войската, даже и като физически работници. Предвид на това, че във фабриката Ви има такава [дейност - доп. мое: Ж.Д.], наредете в най скоро време същите да бъдат отстранени от работа.
19. VІІ. 1943


Правят се и несполучливи опити да се привлече младежта към идеите на фашизма. Популяризира се антисемитска, шовинистична, националистическа литература.
В определен колет Ви се изпраща пропагандна литература, която да се раздаде безплатно на родолюбивите младежи от града Ви:
...
3) Протоколи на сионските мъдреци - 9
...
5) През България за Дарданелите - 10
6) Виновникът Рузвелт -20
Началник отделение
Ив. Т. Гьошев

Прави впечатление, че между заглавията се срещат т.нар. “Протоколи на сионските мъдреци” - един фалшификат, чрез който се цели да се създаде превратна представа за еврейската народност.

Евреите в България в периода 1941-1944 г. са изложени на и под удара на Закона на защита на държавата и десетината поправки и допълнения към него. Особено за град Русе, където еврейските младежи развиват оживена “противодържавна дейност”, вниманието на властите е повишено:
Донасям Ви, господин началник, по възложената ми задача под № 584 следното:
От събраните сведения за лицето Рашел Яко Исак от гр. Русе се установи, че тя не е участвала в организации с противодържавни идеи и не е регистрирана в служба “държавна сигурност” като такава. Брат й, с когото живее в същата къща, е регистриран като комунист, който е участвал в пос[ле]дната конспирация като укривател на нелегални, за което му деяние бил подведен под углавна отговорност, обаче при разглеждане на делото бил освободен по недоказаност.
Горното Ви донасям за сведение.
2. ХІ. 1943 г.
полиц. разузнавач Петър Спиридонов
до господина началника на Административна служба

По всяка вероятност конспирацията, за която става дума, е свързана с разкриване на двете партизански чети в Русенския край - Червенската (командир Диран Папазян и политкомисар Тинка Джайн) и Хотанската (командир Агоп Маркарян, политкомисар Софи Мешулам). С наказателно дело 474/1943 фашистката власт осъжда на различни срокове затвор десетки антифашисти. Между тях са двамата командири (на доживотен затвор), Ана Вентура, Яко Юлзари, Лиза Хасон, Моис Натан, Яко Меламед, Салвадор Папо, Самуел Майер... А преди това (по наказателно дело 224/1942) Соломон (Мони) Хаким и Сасон Панижел са осъдени на доживотен затвор, а Изидор Айзнер и Жак Аройо - на по 12 години...
Документите свидетелстват не само за ограниченията, наложени върху еврейското население в Царство България (в частност в един негов град), но и за борбата, които десетки български евреи предприемат заедно с българските антифашисти, за да се ликвидира антидемократичната реакционна власт. На 16 юни 1943 г. Изидор Айзнер умира във Варненския затвор, 22-годишната Тинка Джайн след разкриване на Червенската чета през 1943 г. намира смъртта си в с. Божичен; 19-годишната нелегална Ана Вентура, след предателство, е убита на 22 февруари 1944 г. в дом, намиращ се в самия център на Русе, Ерна Матеева и Израел Бенвенисти, интернирани в Кайлъка, край Плевен, са изгорени живи през лятото на 1944 година...

Тръгнах по следите на документите.

Позвънявам на дома, носещ регистрация ул. “Видин” № 1. Посреща ме г-жа Луна Сабетай Джейн. Обяснявам й целта на посещението си . Оказва се, че документът, който ме е довел тук, се отнася до сестра й Тинка Джайн, чието рождено име е Естер Сабетай Джейн. И все пак имало множество неточности в това “Естер Сабетай Реубен”. “Реубен” е моминското име на майка им. Всъщност... Госпожа Луна Джейн си спомня, че са им прикачили разни имена. Тя самата била назована “Кадона” - име, което едва ли вече фигурира в някакъв документ. Също така си спомня, че прословутите “2 процента” са били причина да продължи гимназиалното си образование чак през 1945 година...
На № 2, където ме отведе вторият документ, ме посрещна българско семейство. Разбирам, че предишните собственици (семейство Мейер) са се изселили преди години в Израел. Може би един или два пъти са идвали в Русе, но подробности за съдбата им не са известни.