Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 

 

 

 

Долу ръцете от земята на България!

                                     Велко ВълкановПроф.Велко Вълканов

 

С твърде некрасиви думи  някои хора отвън определиха поведението на нашите преговарящи с Европейския съюз. Евродепутатът  Ричард Чернецки нарече нашите преговарящи “Йес мен”-и (всъщност би било по-правилно да ги нарече “Йес уумен”-и, доколкото главният преговарящ е жена),  а румънският министър-председател и вероятно бъдещ президент на Румъния Нъстасе не твърде деликатно заговори за отношението на нашите преговарящи към долната част на своите дрехи. Те приемали безусловно всички искания на Европейски съюз, като в някои случаи, предугаждайки ги, изпреварващо са ги удовлетворявали.  

  Некрасиво е наистина  да се използват некрасиви думи, но има  случаи, в които те трудно могат да бъдат избегнати. Няма да ги изрека, но ще призная, че в съзнанието ми нахлуват възможно най-некрасивите думи, когато мисля за нашите  преговарящи с Европейския съюз. Че какви  други трябва да са думите за ония, които, за да удовлетворят, не без полза за себе си, всички щения на чужденците, са готови да продадат  майка си и баща си. Нека, ако искат, да продадат  дори и децата си,  но те искат да продадат и България, т.е. всички нас.  Поеха ангажимента да започнат с разпродажбата на земята българска, т.е. основата на майката Родина.

Щафетата на министрите-родоотстъпници се пое от депутатите-родоотстъпници.  Времената парламентарна комисия  за  промени в Конституцията  предложи да отпадне конституционната забрана българска земя да бъде притежавана от чужденци. Предложението е повече от неприемливо. То не може да бъде защитено с никакви доводи, основани  на дълготрайните интереси на българските граждани.  То не може да бъде защитено дори и с доводи, основани на  добронамерени спрямо страната ни интереси на чуждите граждани.

Какво могат да искат да правят у нас чужденците?
Чужденците могат най-напред да поискат  да се установят да живеят в нашата хубава страна. В това отношение те няма да имат никакви проблеми.   Всяко лице може да притежава в България собствено жилище, без да е  необходимо да притежава земята под него. Огромната част от българския народ живее именно в такива жилища. (Притежаваме собствени апартаменти в жилищни блокове, които са построени върху не наша, а държавна или общинска земя.)  Чужденците също могат да притежават такива жилища. Те могат и сами да си построят собствено жилище върху несобствена (чужда)  земя. Достатъчно е да сключат така наречения договор  за суперфиция – договор за строеж на сграда върху чужда земя.  Земята остава чужда, но построеното  върху нея  е вече собствено. Собствеността върху построеното се запазва,  докато то  физически съществува.
Чужденците могат по-нататък да поискат да инвестират в страната ни. И в това отношение те особени правни затруднения няма да срещнат.  Онзи, който иска да развие определено индустриално производство,  разполага с правната възможност да построи какъвто иска по размери завод.  Той трябва  само  да намери хората, с които да сключи договора за суперфиция. Заводът става  негова неприкосновена собственост, макар че няма да притежава самата земя.  Той всъщност не се и нуждае от земята. На него му е напълно достатъчно това, което е построено нея.
Не се нуждаят от собствеността върху земята и ония чужди граждани, които биха искали да я обработват.  Те могат  да сключат дългосрочни (за много години напред) договори за аренда и да разгърнат широка селскостопанска дейност. Обработката на земята не се нуждае от особени капиталовложения. Колкото и да са ценни,  използваните в обработката на земята машини ще се амортизират преди да изтече срокът на договора за аренда.  Много български граждани днес работят при такива именно условия. Те обработват хиляди декари земя въз основа на договори за аренда. Обстоятелството, че не са собственици на земята съвсем не им пречи да развиват една успешна в много случаи селскостопанска дейност.

Продажната политика на управляващите се защитава по оскърбително примитивен начин. Позовават се най-напред на реципрочността: да, хората от Западна Европа ще могат да купуват земя в България, но и ние ще можем да купуваме земя в Западна Европа. Довод на кретени (морални) за кретени (интелектуални)! В Западна Европа трудно ще намерите свободна за продажба земя, а ако все пак я намерите, тя ще бъде непостижимо скъпа за българите. В България, обратното: хиляди декари земи, пустеещи днес в резултат на желюжелевската политика, която разгроми кооперативното ни земеделие, за да върне земята  в “реални граници”,  просто “чакат” да бъдат купени, при това  на мизерно ниски цени. Само с месечния си доход човекът от Западна Европа ще може да купи цяло село, след което и да издигне около него бетонни стени, за да го направи недостъпно за останалите.
(“Частна собственост.  Вход забранен!”)

Позовават се и на другите източноевропейски държави, присъединили се към Европейския съюз  – те също се били съгласили да се продава земята им на чужденци. Сравняват се обаче несравними величини. Чехите например няма да тръгнат да продават земята си, защото не са притиснати от нуждата (от глада). Българите обратно, хвърлени в мизерия от престъпната политика на своите реставраторски правителства, ще я продават – за да си осигурят насъщния.

Съществуват следователно всички основания да се страхуваме,  че земята ни, ако променят Конституцията,  ще бъде бързо изкупена. Най-красивите части на България ще бъдат придобити на безценица от твърде богатите за нас чужденци.  Ще възникне положение, при което българите ще бъдат чужденци в собствената си държава. Имам вече информация за явленията,  наблюдавани  в някои райони на страната, където са се заселили чужденци. В едно странджанско село няколко англичани,  закупили там къщи почти без пари, се държат като турски бейове. Ония бедни и изгладнели наши българи са се превърнали буквално в техни аргати. Заселниците с нищо не ги  превъзхождат, но със своите  пенсии от по 2000 евро  могат да развращават когото и както си искат и особено хора, чиито пенсии в най-добрия случай  са не повече от 30-40 евро.

Така ще стане: Ще продадем земята си, за да бъдем след това унизявани и  угнетявани от богатите пришълци. Вижте какво става в гр. Първомай. (Там едно френско предприятие за обработка на вълна е изпълнило града със своите отровни зловония.)  Трагедията на този град ни подсказва какво бъдеще ни очаква. Западът  ще изнесе цялото си мръсно производство в България. И защо не, след като у нас  и земята, и работната сила са десетократно по-евтини, отколкото в западните държави. Ще бъдем задния мръсен двор на богата Западна Европа.

Трябва най-после да се осъзнае, че земята категорично не може да се разглежда като обикновен обект на търговска дейност. Тя не е бакалска стока. Освен пазарната цена, т.е. цената, която се определя по законите на пазарната икономика, земята има и друга, неопределима  с мерките на пазарната икономика цена. Земята (територията) е един от елементите на държавността. Няма ли земя, няма и държавност. Продадем ли следователно земята си на чужденците,  ще сме продали държавата си.

Можем да не се съмняваме, че ще бъдат изкупени и земи, които имат стратегическо значение за страната ни. Не смятам за изключено един ден да се окаже, че Пловдив   граничи с територии, които не са български.

Българският народ не бива да позволи на продажни министри и депутати  да продадат страната ни.  Той трябва да се вдигне на протестни акции срещу проектираното изменение на Конституцията.  Да защитим Конституцията, като се обединим под девиза:


“Българската земя за българите!”

Земята е единственото, което ни остана след безогледното разпродаване на националното ни имущество. Трябва да се борим, за да я запазим за себе си и за идните поколения. Тя е върховна национална ценност.
Безотечествениците от своя страна трябва да знаят, че един ден народът ще им потърси сметка за грандиозното престъпление, което се готвят да извършат, ако го извършат.  

1 декември 2004 г.