Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 

 

 

Инструмент на политическата мъст.

В Хага разговарях С Милошевич,
а в съдебната зала слушах Шешел

.
Велко Вълканов




Наскоро приключи първият етап от процеса срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич. Етап, на който прокуратурата при Международния наказателен трибунал за бивша Югославия(МНТБЮ) трябваше да представи всички свои доказателства за вината на обвиняемия Милошевич. Започва вторият етап - етапът, в който Сл. Милошевич ще представи доказателствата, които го оневиняват. По този повод разговаряме в редакцията с г-н Велко Вълканов, единият от съпредседателите на Международния комитет за защита на Слободан Милошевич, другият съпредседател е видният американски юрист Рамзи Кларк


- Г-н Вълканов, разбрахме, че сте били отново в Хага и отново във връзка с процеса срещу г-н Милошевич.
- Да, това е второто ми пътуване до Хага, което и този път бе свързано с процеса срещу Сл. Милошевич. Заминах, за да участвам в свиканата от Международния комитет за защита на Сл. Милошевич пресконференция, която бе неотложна. Завърши първият етап от процеса срещу Милошевич. Беше необходимо комитетът да направи своите изводи за резултатите, с които приключи този етап, и да ги съобщи на международната общественост.

- Беше ли успешна пресконференцията, проявен ли бе интерес от страна на медиите?
- Решително да, На пресконференцията присъства внушителна група журналисти и два телевизионни екипа. Зададени бяха много въпроси, на които бе отговорено изчерпателно.
Сл.Милошевич
- Кои от представителите на Международния комитет отговаряха на въпросите?
- От страна на Комитета участва една великолепна юристка от Канада - г-жа Диксън, блестящ юрист, която представи изключително убедително нашите впечатления и заключения по делото Милошевич. Участва също и представителят на югославската секция на Международния комитет за защита на Сл. Милошенвич г-н Вл. Кръшлянин. Аз също участвах. Още в самото начало на пресконференцията изложих накратко основните нарушения, които Наказателният трибунал е допуснал в своята работа.

- Смятате ли, че трибуналът действително е допуснал съществени нарушения?
- Позволете ми най-напред да кажа, че самият трибунал е напълно нелегитимен орган. Той бе създаден от Съвета за сигурност, а Съветът за сигурност няма право да създава международни правосъдни органи. Но той се оказа нелегитимен и чрез своята дейност, която протичаше и вероятно ще продължи да протича при постоянно нарушаване на основни съдопроизводствени принципи.

- Бихте ли посочили конкретно някои от тези нарушения?
- Нарушенията са твърде много, поради което ще се огранича до някои от най-съществените.
Преди всичко Трибуналът постоянно ограничаваше възможността г-н Милошевич да реализира правото си на защита. Много често му се отнемаше възможността да поставя на свидетелите, посочени от прокуратурата, въпроси, които ги изобличаваха в лъжа.
Нарушаван е принципът за равноправието на страните. Например на прокуратурата бяха предоставени повече от две години, за да събира и да представи своите доказателства за вината на г-н Милошевич. А на него самият за същото - да събере и представи доказателства за невиновността си - са предоставени само три месеца. Не бива да се забравя и, че прокуратурата разполага с огромен апарат, докато обвиняемият Милошевич разполага единствено със самия себе си. Той се защитава сам.
По-нататък, във връзка с изборите в Сърбия, на г-н Милошевич бе отнета възможността да поддържа връзки с външния свят. Наложиха му пълна изолация. Но какво общо имат изборите в Сърбия с процеса в Хага? Съдиите от трибунала, превръщайки се в непосредствени участници в избирателната кампания в Сърбия, доказаха, че са повече загрижени от изборните резултати в Сърбия, отколкото от правилното протичане на процеса срещу обвиняемия Милошевич. Какво трябва да означава това? Очевидно само едно: че трибуналът в Хага изпълнява не правосъдна задача, а една политическа поръчка. Той се оказва орган на политическата мъст.

- И все пак, смятате ли, че г-н Милошевич не е виновен в никое от отправените му обвинения?
- Аз съм юрист и бих искал да отговоря възможно най-прецизно на този въпрос. Ще кажа така: Не мога да твърдя, че г-н Милошевич не е извършил някое от приписваните му деяния. Мога обаче с пълна убеденост да твърдя, че прокуратурата не успя да докаже нито едно от повдигнатите обвинения.
Преценете сами. Повече от две години прокуратурата събира и представя доказателства за вината на
г-н Милошевич. Бяха разпитани 290 свидетели на обвинението, представени бяха стотици хиляди страници различни материали. И всичко се оказва все още недостатъчно, за да се докаже вината на обвиняемия.
Ето ви едно подходящо сравнение. Нюрнбергският процес успя за по-малко от една година до докаже вината на 24 ръководни нацисти, а Хагският трибунал вече трета година не успява да докаже вината на един единствен обвиняем. Това безсилие е признание за липса на действителни доказателства за вината на г-н Милошевич. С други думи, обвинението претърпя пълен провал. Това е мнението на всички, които отблизо са следили делото Милошевич.

- Успяхте ли да се видите с г-н Милошевич?
- Да, успях. Преди да тръгна за Хага изпратих факс до администрацията на трибунала, с който поисках да разрешат свиждане с Милошевич на мен, на г-н Вержес, известен френски адвокат, и на г-жа Диксън. Разрешиха обаче свиждане само на мен.
Срещата бе определена за 14 часа, така че за да бъда точен, трябваше да напусна пресконференцията, започнала в 13 часа. . С Милошевич разговаряхме точно един час. В стаята бяхме сами. Поздравих го от името на много другари, които бяха разбрали, че ще бъда при него. Подарих му и новата си книга, всъщност второто издание на “Спомени за настоящето”, в която много страници са посветени на неговата борба срещу - бих казал - империята на злото.

- Бихте ли съобщили за какво разговаряхте?
- Това за съжаление не мога да си позволя.
В писмото, с което ми разрешава свиждане с г-н Милошевич, администрацията на трибунала изрично заявява, че не бива да съобщавам каквото и да е било от срещата ми с него. В противен случай, се казва в писмото, те ще забранят всякакви срещи на г-н Милошевич - не само с мен, но и с всекиго другиго.Трябва следователно да мълча.

В.Шешел- Можахте ли да присъствате на някои от заседанията на Трибунала?
- В този ден, 17 февруари, нямаше заседание на състава, който гледа делото срещу Милошевич. Но имаше заседание на състава, който гледа делото срещу Войслав Шешел. Можах да присъствам на това заседание - от 11 до 12-30 ч. (Всеки може да присъства на тези заседания срещу представяне на паспорт).
Трябва да ви кажа, че поведението на Шешел е наистина впечатляващо. Той е юрист, който може да види всички слаби моменти в обвинителните материали и в поведението на съда. Той е яростно нападателен. Води едва ли не ръкопашен бой със съдията и с прокурора. Държи да се спазват най-точно всички негови права. Например във връзка с материалите, които са му предоставени на така наречения босненско-хърватски-сръбски език, Шешел реагира с цялата възможна острота:
- Какъв е този босненско-хърватски-сръбски език?! Няма такъв език. Има сръбски език. И аз искам всички материали да ми се предоставят на сръбски език. Ама сте нямали толкова преводачи! Това е ваш проблем. Ако трябва да назначите хиляда преводачи, ще ги назначите, но аз трябва да имам всеки материал на сръбски език.
Коментирахме поведението на Шешел с известния журналист Жерминал Чивиков, с когото бяхме заедно на процеса.
- Той ще ги побърка, ми каза Чивиков. Нямаше как да не се съглася с него.
Изобщо, мисля си, и Карла дел Понте, и трибуналът, ще съжаляват, че са се захванали с такива обвиняеми като Милошевич и Шешел. Милошевич е силен с логиката си, с мисълта си, с доводите си. Шешел - със своята мощна нападателна енергия.

- Вашите прогнози за изхода от процеса.
- Не смея да правя прогнози, защото знам с кого си имаме работа. Тези, който поръчаха това дело на Хагския трибунал, са съвършено безогледни. От тях всичко може да се очаква.
Но ако у самия трибунал има капка правосъдно чувство, изходът трябва да бъде само един: оправдателна присъда.


Статията е публикувана в бр.9 от 2 март 2004 г на в-к "Нова зора"., а в сайта на ОС на БАС - Русе се публикува с разрешение на автора.