Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 


 
 

 

 

 

НАТО НЕ Е ПРОБА ЗА ПАТРИОТИЗЪМ

Волен Сидеров


Д
искусията за обединението на националистите заплашва да се превърне в кръжочни дебати без видим край.След призива, който отпратихме от страниците на в. “Нова Зора” към всички, наричащи себе си патриоти, започна сериал от лекции и назидания по страниците на печата кой е националист и какъв трябва да бъде модерният патриот.
Точно това исках да избегна с апела си. Смятам, че досега се е видяло кой какво прави и говори, поне за последните години. Ако е нужно някакво уточняване на критериите, то трябва да стане на принципна база. База, която можем да седнем и напишем, съгласявайки се помежду си кое е добро за България и кое – не.
Има различни аспекти на практическия национализъм. Един се вторачва повече в проблемите между бългороговорещи българи и турско говорещи българи в специфичните райони на страната. Друг говори предимно за славното минало на българските воини, проявили чудеса от храброст в битките за обединение на Отечеството. Трети гледа още по-назад и търси в детайли корените на народността ни във величието на българските държави на античността и ранното средновековие. Доста по-малко са тези, които разглеждат задълбочено геополитическите и икономически основи на национализма.

Всичко това са компоненти на националната доктрина, но днес е нужно да се изработи баланса на отделните съставки така, че тя да е достатъчно приемлива за достатъчно на брой хора. За да стане реална политика.
Иначе ще останем на ниво кръжочни разисквания с елементи на кафеджийска разправия. А това е мечтата на българофобите. Те искрено се радват, когато видят, че патриотите се карат или спорят неразрешимо.
Вместо да изтъкваме кой е по-националист, по-добре е да очертаем златната среда, около която няма да има несъгласни нито с един пункт.
Вредно е да се подхвърлят аргументи на парче. Има доказани патриоти, които днес казват например, че не може един модерен български националист да е срещу ЕС и НАТО. Защото без НАТО сме били заплашени от Турция – една много по-мощна вече във военно отношение страна (след като се лишихме от всички защитни средства по вина на продажници в кабинета).
Това е доста коварна илюзия, защото добрият анализ показва, че членството в НАТО не пази съседни страни от инвазията на по-агресивната. Примерът с анексията на Северен Кипър от Турция през 1974 г. е пред очите ни.
Но не е само това. Има достатъчно данни за планове на американски мозъчни центрове, които предвиждат разцепление на страни като България и Македония, за да създават огнища на напрежения, в които американците после да се явяват като “умиротворители”. Щатските стратези са развили цяла наука в това направление – казва се теория за управление на конфликтите. Разбира се, в заглавието не се казва, че конфликтите първо се създават изкуствено, за да бъдат управлявани после...
По повод НАТО и българското участие в него, този въпрос, с разпалване на конфликтите, стои с пълна сила. И тук аргументът, който всеки патриот трябва да чуе ясно, независимо дали е “ляв” или “десен”, е: парадокс е, че тъкмо неучастието на България в НАТО й дава шанс да бъде по-защитена от агресия. Защото бидейки вътре в НАТО ръководството на страната се е съгласило вече на всичко, което кажат от Вашингтон. Не те, ние искахме да влезем, затова ще траем и ще приемаме всичко – такива са аргументите на натовистите. Само че българите като цяло не са се натискали, натиска се една върхушка, която знае срещу колко го прави.
Когато не си в пакта, можеш да се обърнеш към целия свят буквално и да потърсиш нестандартни партньори. Когато си ангажиран в пакта, това не е възможно.
Ако утре предизвикат етнически конфликт у нас и в Македония и кажат на българското правителство – приемете исканията за културна и друга автономия на Родопите, след като сте подписали Конвенция за малцинствата, как мислите, ще се противопостави ли сегашното ръководство на страната? Още повече, след като току що е гърмяло шампанско за влизането в НАТО. Не, разбира се, ще приемат дори и отцепване на Родопите (светът се глобализира, какво толкова, нали границите падат), и признаване на всякакви невъзможни етноси (трябва да спазваме човешките права – щом се определят за ескимоси – значи са такива).
И всичко това ще стане под егидата на НАТО, по диригентската палка на посланик Пардю. И бидейки член на алианса, няма да можем дори да се оплачем. Ако сме независима страна, макар и малка – можем. Има примери в историята, когато малки държавица са ставали спор на световни прения, и тогава малките скарват големите, за да запазят собствените си интереси. Това е най-добрият път за България.
Ако днес български националист храни илюзии, че НАТО ще го брани от конфликти и агресии, това значи, че не следи достатъчно добре тенденциите в прилагането на новия световен ред от “господарите на света” – САЩ. В тези тенденции не влиза укрепването на нова и силна България. Вече станаха известни доклади на американските стратези, които предвиждат създаването на мюсюлманска дъга от Босфора до Босна, в която влизат български територии.
Какво ще им кажат днес тези патриоти, които твърдят, че не може да си против НАТО и да си модерен националист?
Не само може да си против НАТО, ами и си длъжен да бъдеш, ако НАТО работи против интересите на България. А как иначе ще наречем намерението да откъсват територии от родината ни, освен дейност против интересите ни?
В патриотизма не може да има кумири и идолопоклоничество спрямо външни фактори. Гледали сме вече този филм и знаем, че т.н. големи братя не правят нищо за интересите на друг народ. Те съобразяват чуждите интереси със своя и понякога изглежда, че те бранят. Но в следващия момент те предават.
Питайте унгарците през 1956 г., когато отчаяно пускаха радиосигнали до Щатите с вопъл “Идвайте по-скоро, не можем да удържим!”. Американците обаче не си мръднаха пръста. Същото се повтори през 1968 г. с чехите. Отново вопли и отново гробно мълчание. Двете държави бяха членки на военен блок и САЩ каза: “Това са си ваши работи!”. Ако бяха необвързани, развръзката щеше да е друга.
Тогава тези народи разбраха, че големите се споразумяват помежду си и никога не им пука за страданията на по-малките. Че приказките за свобода и права са пропаганда с двоен аршин. Българите сега чак се сблъскват с двойните стандарти на превъзнасяния Запад и бавно, но сигурно схващат, че никой не обича България. Няма такава пиеса! Няма нито инвеститори, нито военни блокове, които ни обичат и затова ще ни пазят. Всеки обича само и единствено себе си.
Така е в ЕС, така е и в НАТО. А най много обичат себе си американците. Те дори не се подчиняват вече на международното право. Те се броят за извънземни. Техният живот е най-ценният, тяхната вода е най-мокра...
Как може трезвомислещ българин да приеме за чиста монета натовската пропаганда и да смята, че американските висши военни, които скоро ще се разквартируват у нас, на наша издръжка, имат грижа за българите?
Задайте си честно този въпрос и тогава отсичайте какво може и какво не може да изповясва българският патриот.
А какво да кажем за ЕС? Не дойдоха ли именно неговите комисари да ни затворят АЕЦ-а въпреки тоновете доказателства, че е безопасна? Не ни ли отрязваха квотите за износ досега години наред именно комисарите на ЕС? Значи те не ни обичат. Нямат майчински и бащински чувства към нас. Глупаво и нелепо е да допускаме, че ще ни дондуркат, защото сме страхотни симпатяги.

И
менно тук е мястото на “модерния” или “архаичния” национализъм, без значение, защото за мене няма такива отлики/ да стоиш на позициите на народа си и тогава, когато става въпрос за НАТО и за ЕС, и за междупланетната организация.
Актуалният въпрос днес пред българските патриоти не е да ги класифицираме в графи – добри лоши, наши и ваши. Защото тогава ще затънем в партийни и субективни тресавища. Темата е спасяването на онова, което е останало от България.
Хайде да се концентрираме върху това!

Статията се публикува с разрешение на автора.